Сърбия пред петия опит за избор на президент

Досегашните такива опити се провалиха, защото или нито един от кандидатите не се сдобиваше с необходимото мнозинство или пък до скоро законно изискваното минимално изборно участие от 50 процента не се постигаше. Откакто в края на 2002 год. изтече мандатът на междувременно обвинения от международния трибунал в Хага екс-президент Милан Милотинович, Сърбия няма директно избран държавен глава. Сега поне се очертава край на безплодните опити за президентски избори, след като в новия сръбски парламент се събра мнозинство, което премахна парализиращото предписание за минималните 50 % изборно участие. Най-късно след балотажа на 27-ми юни, на който ще се явят двамата набрали най-много гласове кандидати от първиья тур, Сърбия ще има нов президент.

На по-сериозен електорат могат да се надяват само четирима от общо 15-тимата кандидати, докато останалите са мегаломани без шанс и политически недоносчета, чиито имена не без основание са известни на малцина в родината им. В Сърбия е достатъчно да се съберат 10 хиляди подписа на граждани, за да бъде допуснат даден кандидат на президентските избори. За дъ бадт в бъдеще изключени поне част от тези политически палячовци, се обсъжда евентуалното изискване за 50 хиляди подписа.

Водещ съгласно повечето анкети от седмици насам е Томислав Николич, застанал начело на Сръбската радикална партия, на мястото на обвинения от трибунала в Хага и арестуван в Шевенинген бивш четтнически предводител Войслав Шешел. Николич щеше да спечели още президентските избори през ноември миналата година, но недостатъчното изборно участие, т.е. липсата на тогава изискуемия кворум, попречи на триумфа му. Сръбските радикали станаха и най-мощната партия в новия парламент /Скупщината/ след изборите през декември м.г.

Най-опасните за Николич негови конкуренти са Драган Маршичанин, чиято кандидатура бе издигната от партията на сръбския премиер и екс-президент Войслав Кощуница и Борис Тадич. Тадич като председател на Демократическата партия ДС е приемникът на убития през март м.г. премиер Зоран Джинджич. Той бе избран преди 4 месеца за партиен председател и направи чистка на няколко съмнителни личности в партията, с които се бе зобиколил Джинджич.

И четвъртият кандидат с известни шансове за някакъв успех сред електората е Боголюб Карич, един от най-богатите хора в Сърбия, който между другото е и сред основните собственици на водещия мобилно-телефонен оператор в Сърбия ”Мобтел”. Карич забогатява по време на управлението на Слободан милошевич. Известно време е и министър в едно от толерираните от Милошевич правителства, но подава оставка около година преди свалянето на ”Слобо” от властта, тъй като министерските задължения сериозно пречат на бизнеса му.

За сформираното едва през март т.г. малцинствено правителство на Кощуница президентските избори са и първи тест за настроенията: ако неговият кандидат се провали, това ще е и лично поражение за премиера. Ако спечели Николич, вореотно е дори да падне правителството, подкрепяно в парламента от социалистите на Милошевич, който все още е техен почетен председател и е в затвора в Хага както и Шешел.

Като върховен политически представител на Сърбия з петгодишен мандат при възможност за втори бъдещият президент почти не може да се меси в злободневната политика, но може сериозно да вреди. Президентът има правотода предлага на парламента кандидати за премиер както и конституционни магистрати. Освен това е главнокомандващ на армията, а въ военно време и ”народното опълчение”, както е казано в конституцията. При определи обстоятелства той може да разпуска парламента.

Освен това висшата държавна длъжност осигурява и важен форум. Тъй като надали може да се очаква, сръбският президент, който и да е той, да се стреми сериозно към надпартийност, постът би му предложил превъзходна сцена за борба срещу политическите противници.