1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Съседи

2 ноември 2008

Отношенията на германците със съседите им и съседската тематика в Близкия изток - два от основните акценти в германските седмични издания.

https://p.dw.com/p/FkfW
Добросъседските отношения между държавите са от изключителна важностСнимка: FAO

Ди Цайт обръща внимание и на две нови правителствени констелации в Германия - в провинциите Хесен и Бавария, а Райнишер Меркур припомня за грузинската драма. В началото ви предлагаме част от много обширния геополитически анализ в Ди Цайт на един от издателите на вестника, бившия германски канцлер Хелмут Шмид, който подчертава най-важното геополитическо обстоятелство за германците:

Deutscher Reisepass vor Weltkarte
Германия е сред държавите с най-много преки съседи в светаСнимка: picture-alliance/dpa


За нас, германците, най-важното нещо са отношенията със съседите

Ако не броим Русия, Китай и Бразилия, ние сме страната с най-много преки съседи на света. Всички войни, които Германия е водила през последните столетия, са били срещу съседи. Германия е разположена централно, и това просто ни задължава да бъдем добри съседи.

Ако обитавахме остров, като англичаните, нямаше да имаме нужда от нужда от добросъседство. Ако живеехме на полуостров като испанците, щяхме да имаме само двама съседи. Но ние имаме девет непосредствени съседки, сред които особено важни са Франция и Полша. Към тях можем да добавим такива косвени съседи като Русия, Англия, Италия и Швеция. Така че съседските отношения са трайна и невероятно трудна задача, с която трябва да се справяме ние, германците. Пише бившият канцлер Хелмут Шмид в Ди Цайт. Райнишер Меркур коментира скептично вероятността за мирно споразумение между Израел и палестинците.

Ehud Olmert im Mai 2008
Премиерът Олмерт е под обвинение за корупция и злоупотребиСнимка: picture-alliance/ dpa


Близкоизточната политика би могла да е толкова лесна

стига да не бяха изборите, на които побеждават все онези, дето не трябва. Цялата история на израелско-палестинските отношения след споразумението от Осло през 1993 година може да бъде разказана в този аспект. Следващата глава от тази история се пише в момента. В началото на идната година в Израел ще има избори за Кнесет, след които мирният процес може отново да бъде погребан. Отсега е ясно едно: на 20 януари Джордж Буш ще напусне Белия дом без да е постигнал историческия успех под формата на мирен договор. Онова, което Ехуд Олмерт и Махмуд Абас започнаха преди година, беше алпинизъм без подсигурително въже. Нито единият, нито другият имаше политическа мандат за помирение. Абас беше изгубил контрола над ивицата Газа, Олмерт пък спечели изборите с проекта си за изтегляне от малките селища на Западния бряг на река Йордан.

На тази основа трудно можеше да се осъществи онова, което толкова техни предшественици не бяха успели. Наследничката на Олмерт начело на партията Кадима Ципи Ливи в най-добрия случай ще има мандат за истински преговори с палестинците. За какво ще става дума в тези преговори, Олмерт вече набеляза в прощалното си интервю преди няколко седмици: за разделянето на Ерусалим и за мащабно изтегляне от Западния бряг на река Йордан. В най-лошия случай обаче - а според допитванията това е най-вероятното - ще се наложат силите на статуквото- прогнозира Райнишер Меркур.