Съществуват подозрения, че САЩ извършват тайни разузнавателни операции в Иран

Ако Сеймър Хърш не се радваше на отлична репутация, най-вероятно никой нямаше да обърне внимание на твърденията му, че САЩ извършват тайни разузнавателни операции в Иран. Това не би бил първият политически скандал, произлязъл от перото на известния американски журналист. Винаги досега публикуваната от него информация бива на първо време опровергавана, в крайна сметка обаче се оказва, че твърденията му отговарят на истината.
Най-новото откритие на Хърш е, че от половин година насам американски специални части изучават усърдно Иран, избирайки цели за потенциални военни удари. По традиция информацията бе опровергана. Помощникът на американския президент Дан Бартлет заяви снощи в предаване на телевизионната компания Си Ен Ен, че публикацията на Ню Йоркър е пълна с неточности. Какво й е неточното на информацията? Че американските командоси получават информация от пакистанска страна или че Буш е подписал вече заповеди за нахлуване в общо 10 държави.
Докато Международната агенция за атомна енергия се занимава с инспекцията на иранските атомни съоръжения и докато Европейският Съюз полага неимоверни усилия да приближи Техеран до себе си, повторно избраният американски президент си няма никаква друга работа освен да проправя пътя на нови конфликти. Сякаш Щатите нямат вече достатъчно проблеми в Ирак.
Не е задължително човек да е страстен привърженик на режима на мулите, за да определи американската външнополитическа линия като налудничава. Както също е налудничаво да се оправдава нахлуването в Ирак с преизбирането на Джордж Буш за президент на Щатите, въпреки че липсват доказателства за наличието на оръжия за масово унищожение. Но Иран не е Ирак. Твърденията, че иракската държава разполага с оръжия за масово унищожение, бяха плод на развинтена фантазия. По отношение на Иран все пак съществуват конкретни доказателства. Става дума за стремежите на страната в атомния сектор, за опитите да обогатява уран, за развитието на ракети със среден и далечен обсег на действие. Всичко това е доказано. Въпреки това Иран не би трябвало да се преврърща автоматично в цел за потенциални военни удари. В крайна сметка Иран прави всичко това неприкрито, обосновавайки действията си с търсенето на алтернативни енергийни източници. Въпрос на доверие е дали подобни обяснения се смятат за истинни или не. Джордж Буш явно не е от най-доверчивите. Думи като доверие, демокрация и свобода не могат да впечатлят иранците, които виждат със собсвените си очи какво се случва в съседен Ирак. Те всъщност отдавна са доказали, че искат да живеят в свободно и демократично общество. Откритията на Сеймър Хърш ще подсилят ширещото се в Иран усещане, че американците в никакъв случай не биха спомогнали за осъществяването на тази цел.