Сянката на Виетнамската война
15 юни 2005
Нетърпението, с което все повече американци настояват за изтегляне на американските войски, расте. Последните допитвания са повече от показателни в това отношение. Над 1700 убити американски войници, все повече атентати и експлозии, все повече жертви сред иракското население, огромни проблеми при възстановяването на инфраструктурата: това са все задачи, за чието решаване САЩ явно нямат рецепта.
Все по-малко са американците, които виждат някакъв смисъл в присъствието на американските сили в Ирак. Белият дом се опитва да успокои обществеността, казвайки, че войниците щели да се завърнат у дома си, когато иракските сили за сигурност били в състояние сами да гарантират реда в страната. Само че това не убеждава междувременно дори и депутатите от Републиканската партия на самия президент. С оглед на предстоящите догодина избори за Конгрес те настояват все по-гръмогласно за график за изтеглянето на войските.
Един конгресмен-републиканец внесе дори предложение за прекратяване в средносрочна перспектива на американския ангажимент в Ирак. Буш и кабинетът му са против: свободата и демокрацията били в офанзива – в Ирак и не само там. В действителност процесът на демократизация в Ирак търпи все нови и нови удари – изготвянето например на новата конституция не напредва, въпреки че тя трябваше да бъде готова до 15 август.
Американското правителство е така безпомощно, че зад кулисите вече се сондирали възможности за даване на амнистия на бунтовниците. Нещо повече: очаква се подкрепа тъкмо от ЕС на една конференция, която е насрочена да се състои в Брюксел.
Междувременно американската армия се сблъсква и с проблеми при набирането на войници. Явно все повече младежи нямат никакво желание да влезат в армията и да бъдат изпратени в Ирак. Изобщо много неща започват да напомнят на края на 60-те години, когато в САЩ започна да се променя общественото отношение към Виетнамската война. Тогава именно, и под натиска на обществеността, започна продължилият няколко години процес на прекъсване на американския ангажимент в Югоизточна Азия. Виетнамската травма би могла да се повтори, тъй като нетърпението в Америка достига явно критичната си маса. Много е съмнително дали американците ще дочакат Ирак да стане в състояние да стои сам на собствените си крака.