Сянката на миналото

Хората, които идват за годишнината, са предимно роднини на жертвите и журналисти. Така е и този път, казва Мухизин Омерович, завърнал се в Сребреница от Швейцария. "Когато отида в Сараево, ще питам хората кога мислят за Сребреница. Но знам, че отговорът ще е - на 11 юли. Всички телевизионни програми излъчват възпоменателните прояви, денят ни напомня тежкото минало, но още на следващия ден всичко е нормално", споделя той.

Борба за оцеляване

Мюезинът Дамо Смайлович, който работи в бялата джамия в Сребреница, е на коренно различно мнение. При това възможностите на ислямската общност за подпомагане на преодоляването на миналото са ограничени, изтъква той:

"За разлика от жителите на останалите босненски градове хората от Сребреница живеят всеки ден със спомените от 11 юли. В личен план по-скоро можем да се справим с миналото, но във финансово отношение е по-трудно. А и не става дума само за Сребреница. Всички административни единици на ислямската общност в Република Сръбска се намират в същата ситуация. Според мен не се прави достатъчно в този план."

Бялата джамия и сръбската православна църква в Сребреница са само на няколкостотин метра една от друга. Свещеникът от църквата Желико Теофилович казва следното:

Животът в Сребреница - обременен от миналото

"Опитвам се да говоря с вярващите, най-вече с децата в училище. Говоря за всички обществени проблеми, предимно покрай въпросите на вярата, и че предразсъдъците, довели до проливането на кръв, трябва да бъдат преодолени. Предимно децата са тези, които не би трябвало да се отнасят към другите деца, изповядващи друга религия, като към нещо чуждо."

Това, което споменава Теофилович, продължава да тежи на отношенията между различните етнически групи. Един от местните жители, Томисал Йович, смята, че въпреки всичко е постигнат напредък по отношение преодоляването на миналото: "Напредък има - безспорно, върви се напред, макар и бавно", казва той.

Автор: М. Хюсеинович, Б. Михайлова/Редактор: В. Шопов