Така Русия няма да излезе от кризата
В Русия явно набира скорост дискусията за изход на страната от икономическата криза. И това е добре, въпреки че тази дискусия трябваше да започне много по-рано. Смисълът от такива дискусии е в това, да бъдат разработени и обсъдени най-различни варианти за решаване на проблемите, в това число и спорните. Представеният от Министерството на икономическото развитие вариант, разчетен до 2019 година, веднага предизвика широк обществен интерес.
Временно затягане на коланите
Министерството предлага "преразпределение на ресурсите на фирмите към инвестиционните разходи, в това число и за сметка на ограничаването на разходите за труд, последвано от компенсаторен растеж". Това всъщност е класическо предложение за "временно затягане на коланите". А това ще рече, че руснаците ще трябва да се примирят с това, че през следващите две години ще има забавен растеж на доходите, което, в условията на все още високата инфлация, означава по-нататъшно намаляване на покупателната им способност. В документа на министерството открито са говори за "ограничаване на потребителското търсене". Естествено, че такова предложение е непопулярно сред населението. Но нима някой е очаквал, че изходът от сегашната криза ще бъде безболезнен?
Дошло е време да се плаща за миналите грешки. За продължителната зависимост от петрола, за монопола и корупцията в икономиката, за влошения инвестиционен климат, за Крим и за проекта "Новорусия", които доведоха до санкции и контрасанкции. Така че въпросът не е дали предложените мерки са комфортни за населението. Въпросът е дали "целевият вариант" ще постигне желания резултат?
Какво се набива веднага на очи? Става ясно, че министерството на икономическото развитие на практика жертва потреблението и разходите на домакинствата като двигател на икономиката. А именно бумът през т.нар. "нулеви години" в Русия осигури, наред със значителния ръст на цените на петрола, ръст на вътрешното потребление. А сега Министерството на икономиката вече не разчита на него.
Удар по дребния и среден бизнес
И това е странно. Защото този подход всъщност торпилира усилията за замяна на вноса с местно производство, което се превърна, едва ли не, в основна икономическа програма на Русия. Фирмите, които произвеждат заместителите на вносните стоки, трябва да имат стабилен оборот, защото в противен случай не могат да изплатят инвестициите си. В повечето случаи заместителите на вносните хранителни продукти и промишлени стоки не са предназначени за износ, а за вътрешния пазар, който сега е блокиран от санкции и контрасанкции. Ако обаче търсенето на този пазар бъде ограничено от държавата - чрез забавяне на ръста на доходите - местните производители могат да укрепнат много трудно. Така че предложението на министерството нанася удар по и без това слабо развития сегмент на дребния и среден бизнес, който е изцяло ориентиран към вътрешния потребител.
Впрочем, казаното дотук не означава, че няма други пътища за излизане от кризата. Обикновено наричат този подход "кейнсиански", а негови привърженици са най-често леви и социалдемократически правителства. Още повече, че в дадения момент финансовите възможности на Русия за увеличаване на заплатите, пенсиите и социалните услуги са твърде ограничени. Подобно вливане на пари в икономиката води до повишаване на инфлацията, което пък, от своя страна, принуждава Централната банка да поддържа високи лихви, лишавайки по този начин бизнеса от евтини пари за инвестиции. Знаейки всичко това, Министерството на икономическото развитие е решило да не тръгва по кейнсианския път на стимулиране на търсенето, а по пазарно-либералния път за насърчаване на производството. И забавянето на ръста на заплатите не е самоцел.
Командно-административен подход
Логиката изглежда така: като пестят от разходи за заплати, фирмите ще влагат увеличената печалба в инвестиции, както и в по-евтините заеми. При намалено потребителско търсене инфлацията пада бързо и това дава възможност на Централната банка да намали радикално лихвения процент. По този начин започва инвестиционен бум, в резултат на което заплатите започват отново да растат.
Чисто теоретично, подобна програма може да донесе успех. Но при конкретните условия в днешна Русия тя е обречена на провал. Защото в основата на предложението стои презумпцията, че фирмите ще вложат спестеното от задържането на заплатите непременно в нови инвестиции, а не примерно в офшорни фирми. Освен това намаляването на трудовите разходи и евтините кредити не е достатъчно, за да предизвика инвестиционен бум. За целта е необходим и благоприятен инвестиционен климат. А той предполага демонополизиране на бизнеса, правни гаранции на собствениците, решителна борба срещу корупцията и чиновническия произвол, както и свободен достъп до чуждестранни технологии и капитали. И още ред неща, които отсъстват в икономическата система, формирана в Русия от президента Путин.
Мисля, че мнозинството анализатори в Министерството на икономиката разбират това прекрасно. Но те не могат да казват това открито. Затова трябва да кърпят дупки, да предлагат половинчати мерки и да разчитат на държавно насърчаване на инвестициите в крупните проекти. Накратко: налага им се да търпят една командно-административна принуда за инвестиции.