Тарик Рамадан се бори за помирението между религиите

43 годишният Тарик Рамадан си е поставил амбициозна задача : да посредничи за помирението между мюсюлманската религия и модерна Европа. Неговият собствен произход му дава добра база за подобно нещо :

Рамадан:

“В Европа никога не ми се е случвало да страдам от произхода си. Преживявал съм контактите с културата, която ме заобикаля, като изключително положителни. Никога не съм гледал на тях като на нещо, което застрашава моята идентичност. От досегашния си опит мога да кажа на другите мюсюлмани следното: Възможно е, да си европеец и мюсюлманин едновременно. Това е моята фундаментална теза.”

Дядото на Рамадан е основател на радикалната организация на мюсюлманските братя в Египет. Самият Рамадан е роден и израснал в Женева. Следвал е философия и френска литература, също както и ислямски науки и ислямска теология. Той е написал множество книги, държи сказки и проповеди пред верующите мюсюлмани. Рамадан е начетен и популярен – почти като медийна звезда. Въпреки това казва:

Рамадан:

“Посрещат ме с огромно недоверие. Казват ми, че онова, което разправям е прекалено хубаво, за да бъде вярно и че вероятно на арабски говоря друго пред едоверците ми. Липсва доверие, а свършената работа не получава признание.”

Дейността на Рамадан е силно оспорвана. Френски интелектуалци и политици го обвиняват в двуличие. Твърдят, че в Европа говори за помирение, а в действителност подстрекава мюсюлманите. Американското правителство наскоро му забрани да влиза на територията на страната и да държи сказка пред един католически университет. От друга страна обаче той съветва правителства – като това на Тони Блеър, или международни организации, държи лекции в реномирани университети, а списание “Тайм” го причислява към 100-те най-важни личности в света.

Посланията на Рамадан са отправени към целия свят: Европа - според него – трябва да се занимае по-основно с исляма, да започне да гледа на него по-диференцирано и да предлага на живеещите тук мюсюлмани честни шансове за интеграция, което е свъзрзано с изучаване на езика, без обаче да изисква от тях да се отказват от религията или традициите си. Всичко това му осигурява одобрението на френските мюсюлмани, но събужда и недоверие. Възможно ли е изобщо ислямът да бъде обвързан с модерното европейско мислене?- се питат мнозина. Тук Рамадан пледира за диалог с мюсюлманите, за нов прочит на старите текстове от корана и за създаване на мостове, а не на бариери между религиите. Трудна задача, която и самият Тарик Рамадан едва ли винаги успява правилно да изпълни. Той самият олицетворява цялата трудност на водения дебат. Той показва обаче също така, че си струва този дебат да бъде воден.