Твърдо приземяване за народните трибуни в Латинска Америка

Най-шумният от неосоциалистическите президенти несъмнено е венецуелецът Хуго Чавес, който, опрян на петролното богатство на своята страна и в съюз с държави като Иран и Белорус, е подел поход срещу световната хегемония на САЩ. Но Чавес бе и лидерът, който получи най-шумна плесница през отиващата си година: организираният от него референдум, целящ превръщането на Венецуела в социалистическа държава и неограничена власт лично за него, се провали.

Впрочем благодарение на постъпленията от петрола венецуелци живеят сравнително добре. Чавес се бори за държавно управление на едрия бизнес, за ограмотяване на населението и осъществяването на социални програми най-вече в областта на здравеопазването. От друга страна Венецуела има все още най-високата инфлация в Латинска Америка - 17 процента.

Съвсем непопулярен сред сънародниците си стана бразилският президент Луиш да Силва, наричан просто Лула. Миналата година той бе преизбран наистина, но още тогава бе смятан за по-малкото зло, разчитайки отново на произхода си: Лула произхожда от много бедно селско семейство и дълги години е работил като надничар и продавач на портокали. И все пак под звездата на икономическия либерализъм на Лула, Бразилия, десетата най-голяма икономика в света, може да се похвали със значителен стопански растеж. За съжаление от този бум се облажават само малцина, докато безстопанствеността и корупцията са вездесъщи.

Но проблемите на Лула изглеждат доста по-малки в сравнение с грижите на боливийския му колега Ево Моралес. Неговата конституционна реформа, предназначена да му осигури продължително оставане на върха на държавната пирамида, срещна дори по-остра съпротива, отколкото плановете на Хуго Чавес. Проектът на първия латиноамерикански държавен глава от индиански произход да разпредели по-справедливо ресурсите на страната между богатите провинции в равнината и населените предимно от индианци области високо в Андите заплашва сега да предизвика отцепването на четирите най-богати провинции. Ако това стане, най-бедната страна на Латинска Америка може да се окаже застрашена от гражданска война.