1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Теди Москов с премиера в Дармщат

26 септември 2007

Българският режисьор Стефан Москов поставя “Одисеята”на Омир в театъра в Дармщат. Премиерата е в събота. Вестник “Дармщетер Ехо” нарича българина “Монти Пайтън на Балканите” .

https://p.dw.com/p/Bjpp
Снимка: dpa

Българският режисьор Стефан Москов поставя Омировата Одисея твърде свободно, без да се придържа особено към оргинала. Понятието за свободата играе особена роля във връзка с личността на родения през 1960 година Москов – пише вестникът и разяснява детайли от неговата творческа биография в България. Самият Теди Москов описва работата в кукления театър като територия на свободата, в която цензурата по социалистическо време не прониквала, тъй като считала кукленото изкуство за детски жанр. “Те не се интересуваха от онова, което казва една патица или един заек” – казва Москов. Най-голямо влияние по онова време беше приписвано на киноизкуството, затова и то беше основното оръжие – спомня си режисьорът.

Вестник “Дармщетер Ехо” припомня успехите на Москов, създаването на театър “Ла страда”, турнетата му из Европа и отбелязва, че е голям почитател на големия италиански режисьор Федерико Фелини, у когото се възхищава на творческите хрумвания и на усещането му за гротеска. Самият Москов в работата си се ръковиди от взамното проникване на трагични и комични елементи. “ Самият живот винаги е и трагичен и комичен” – казва Москов.

От над 10 години българският режисьор поставя на германска сцена - многократно в Хамбургския театър Талия. За Втори път след 2004 година, Москов работи на сцената на държавния театър Дармщат, където е поканен от главният художествен ръководител Мартин Апелт. Апелт нарича Москов “Балканския Монти Пайтън, гарниран с известна славянска меланхолия” А театърът на Москов, Апелт характеризира като “театър за пораснали деца”. Самият Москов твърди, че ключът му към подбраните от него творби е импровизацията, където едно хрумване влече след себе си друго и в крайна сметка се стига до “полифония на идеи”. Самите оргинали служат на Москав само като база за цялостно нова интерпретация. По този начин Москов изглежда компенсира дългогодишният недостиг на творческа свобода в миналото си – коментира вестникът.