Тежкото наследство на Швеция начело на ЕС

Швеция застава начело на Европейския съюз в един особено труден период. Въпросът за Лисабонския договор, от който зависи институционалната реформа на Общността, все още не е изяснен. След изборите за Европейски парламент предстои и смяна на състава на Европейската комисия, покрай което съществуват немалко спорове между държавите-членки и парламента за по-важните постове.

Предизвикателствата на кризата

А и икономическата криза ни най-малко не е отминала, очаква се през есента и зимата тя да доведе до значителен ръст на безработицата. Освен всичко това през декември в Копенхаген предстои да се види дали светът ще постигне съгласие по ново споразумение за защита на климата. Шведската министърка по европейските въпроси Сесилия Малстрьом е убедена, че икономиката и климатът са взаимно свързани:

"За нас двата най-важни проблема са икономическата криза и измененията в климата. Ще направим всичко възможно, за да се договорим в Копенхаген по новото споразумение за защита на климата, което да доведе до намаляване на емисиите на въглероден двуокис. Ще потърсим пътища за постигането на съобразен с изискванията на околната среда икономически растеж."

Консервативният шведски премиер Фредрик Рейнфелд е известен на европейско ниво като привърженик на икономиите. През март тази година, докато навсякъде в Европейския съюз се представяха скъпи програми за насърчаване на конюнктурата, той апелира за проява на повече внимание:

"Проблемът е, че Европа постепенно достига до точката, в която е направено всичко, което е можело да бъде направено. Освен това много европейски икономики достигат до огромен бюджетен дефицит, което от своя страна създава нови проблеми - като например по-високи лихви и данъци, за да може да се балансира дефицитът."

Подкрепа за еврочленството на Турция

Тази солидна бюджетна политика би трябвало да представлява и една от емблемите на шведското председателство на Европейския съюз. По отношение на външната политика страната разполага с личност от специален калибър - Карл Билд, който не само е бивш министър-председател, но и международен посредник на Балканите с огромен опит. Вероятно и на основа на балканската си мисия той настоява интензивно за присъединяването на държавите от Западните Балкани към Общността. Билд е убеден, че само по този начин би могла да се установи стабилност в тази част на Европа. И за разлика от повечето консервативни политици в Европа той се отнася благосклонно към европейското членство на Турция:

"Моята визия за Европа е Европа, обхващаща цяла Европа. Моята визия не е за Европа, която изключва определени държави, вероизповедания или националности. Това е много амбициозна визия и аз разбирам отлично всички трудности, които са свързани с нея. Но единственият път за справяне с темата са откритите дебати. Вероятно до момента не сме сторили достатъчно в тази посока."

Автор: К. Хаселбах, Б. Михайлова/Редактор: Б. Григорова