Телевизионният предизборен дуел в Германия

Дали наистина нацията има нужда от това телевизионно шоу – пита Остзее Цайтунг. Всъщност то е ненужно – гласи позицията на изданието – тъй като в крайна сметка школуваната обмяна на реплики няма да изиграе решаващо значение за изборите. Зрителите надали ще успеят да установят коя политика ще е по-добра за страната иззад шикозната фризура или скъпата вратовръзка. Този път Шрьодер е човекът, който се надява чрез телевизионния дуел да направи салтомортале от дъното на проучванията, където се намира за момента. За така наречения медиен канцлер телевизионното студио изглежда именно източник на аргументираното вдъхновение, място за смекчаване на реалното състояние, виртуален дом за отправянето на добри послания.

Пфорцхаймер Цайтунг твърди, че това безмислено за избирателите вторачване в подробностите прави Ангела Меркел да не изглежда добре. И остава фаталното впечатление, че тя иска да скрие от директното сравнение. Ако тя се скрие сега, ще остави твърде голямо пространство за маневриране на политическите жонгльори, които живеят от това, че Шрьодер е твърде социалдемократичен, а Меркел – твърде нерешителна. Избирателите с право си пожелават повече смелост от страна на една жена, която се готви да извежда страната от кризата.

Ето сега какво пише по същата тема Вестфелише Нахрихтен: 90 минути за милионната публика и нито секунда повече – Меркел знае, че така ще разполага с най-добрите карти в светкавичната предизборна кампания. Тъй като при определянето на две дати експертите едва ли ще успеят да излезат от стадия на анализите на дуелите до 18 септември. Като същностните теми от типа на държавната задлъжнялост и масовата безработица са привлекли цялото внимание. От средносрочна гледна точка ХДС и ХСС имат определено предимство на базата на постигнатия вчера компромис - ще има само един финал, в който шефката на ХДС ще се изправи срещу канцлера.

Пренията около телевизионните изяви маркират качеството на тази предизборна кампания – отбелязва Офенбургер Тагеблат. Подробностите се превръщат в главни теми, кълве се по политическия противник, прави се всичко за изпъкването пред него и се стига до снишаване, когато той успее да уязви. Благоразположеният избирател напразно търси съдържанието. Но това се случва често в медийните демокрации. Важното е как, а не какво. Значение има това, което бие на очи, същността остава на по-заден план.

Според Щутгартер Цайтунг този, който избягва телевизионните дуели, трябва да си дава сметка, че изглежда страхлив в очите на избирателите. Но пък какво да се прави, щом осъзнава, че отстъпва на излъчването на Шрьодер по телевизията? Да се свиеш не е подходящо. Но пък да поемеш на два пъти риска от поражението? Именно поради това стратезите на ХДС са решили да допуснат само една телевизионна срещу между Меркел и Шрьодер. Това е легитимно и е разбираемо. Но пък е глупаво, при положение, че всичко е прозрачно, да се твърди, че програмата от ангажименти не позволява и втори телевизионен дуел. Не – става дума просто за това да се ограничат щетите, за които основателно се изпитват опасения.

Ето и становището на Нойе Вестфелише: Ангела Меркел спокойно би могла да прояви повече кураж – като се има предвид че, от една страна, убедително води във всички проучвания. Освен това при изборите през тази година така или иначе не става дума за личности. Ситуацията вече е позната от случилото се в провинция Северен Рейн-Вестфалия – титулярът на поста Пеер Щайнбрюк бе далеч по-добър в телевизионния дуел. Но бе избран Юрген Рютгерс. На тази база Ангела Меркел би могла да бъде по-уверена. А фактът, че не е, дава основания за допускането на определена боязливост – която не отива твърде на вероятна бъдеща канцлерка.