Тема на седмицата: България и ЕС

Големи недостатъци в правосъдната система, слабости в борбата против корупцията. Такъв е атестатът за еврокандидатите България и Румъния, издаден тази седмица от Европейската комисия в Брюксел. Означава ли това, че мечтата за прием в клуба, обещан за 1 януари 2007, се изпари?

Ни най-малко. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и комисарят, отговарящ за разширението, Оли Рен продължават да държат по принцип на определената за приема дата. “Наш дълг е – казва Рен – да приемем двете страни, веднага щом бъдат изпълнени поставените условия.” Само че достатъчен ли е срокът до края на годината?

Задълбочаването в детайлите на доклада за напредъка предизвиква съмнения. Например Румъния: критикуват се спешно приетите само за няколко месеца 90 разпоредби “във вреда на парламента и прозрачността на законодателния процес”. Изразява се недоволство да кажем от липсата на независима служба, която да проверява имуществените декларации, и изобщо от борбата на Букурещ против корупцията. Проверителите на ЕС констатират само “ограничен напредък” в отстраняването на безобразията в затворите и интеграцията на ромите.

Още по-лоши са оценките за България. В свидетелството пише: “Само ограничен напредък както в качеството, така и в отчетността на правосъдието”. Почти никакви успехи в борбата против корупцията на по-високо и най-високо равнище. По всички направления – само двойки и тройки за София: лоши резултати “при преследването и разследването на мрежите на организираната престъпност”, “търговията с новородените се превръща постепенно в проблем”. Продължавало малтретирането на затворниците, домовете за душевно болни били препълнени, “условията за живот там – мизерни”.

И всичко това не бе достатъчно, за да бъдат накарани кандидатите да повтарят? Еврокомисията би могла да препоръча това на държавните и правителствените ръководители на страните-членки на общността. Само че тя не го стори, тъй като датата 1 януари 2007 бе лекомислено вписана в присъединителните договори от април 2005, които са ратифицирани вече от повечето страни-членки, както и от София и Букурещ. Договорите допускат отлагане с една година, което обаче пак не достига за извършването на коренни и стабилни реформи. Този регламент бе измъдрен от правителствените ръководители – а не от “Брюксел”, който ще трябва сега да оправя онова, което може още да се оправи.

Разбира се, освен ужасяващите недостатъци не могат да се отрекат и успешните усилия на кандидатите да нагодят обичаите и законите си към практиката в клуба. Ужасът на Брюксел се смекчава донякъде от историческия опит: ЕС съзнава много добре цивилизационния си чар, който оказа такова неотразимо въздействие навремето върху диктатурите от Средиземноморието, а напоследък върху десетте бивши комунистически кандидати. Дотук всеки от кандидатите си свърши работата. Същото – някак си - ще бъде и с България и Румъния.