1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Тема на седмицата

17 декември 2005

Под заглавие “Бавният реотан на Шрьодер” хамбургският седмичник “Ди Цайт” се спира подробно на въпроса “Защо бившият канцлер не бива да търси компанията на руския “Газпром”. Ето откъс:

https://p.dw.com/p/AuF5

Не е задължително канцлерът, след като напусне длъжността непременно да отглежда рози и да пише спомените си като Конрад Аденауер. Не е наложително и да стане шеф на Социалистическия интернационал и да представя образцовата Германия като Вили Бранд. Ала че Герхард Шрьодер очевидно планира да стане олигарх на служба при руския държавен капитализъм, е смущаваща вест. Предвижда се той да оглави надзорния съвет на консорциума за Балтийския тръбопровод от Русия до Грайфсвалд под ръководството на концерна “Газпром”.

Това не е случаен пост в икономиката, не е термофорна грейка със защитен механизъм срещу прегряване за ранната пенсия. Шрьодер поема в “северно-европейската газотръбопроводна компания квази-политическа позиция и ще контролира един силно оспорван проект, който може би ще докара на Германия още немалко ядове със съседите на изток. Той няма да може да пренебрегва указанията от Москва. Като частно лице той ще заеме пост, който нямаше да съществува, ако не се бе застъпил канцлерът Шрьодер.

Това повдига три въпроса: какво остава от червено-зелената външна политика? Колко заплетена е германската енергетика? Чии интереси защитава бившия германски канцлер?

Че Шрьодер оповестява ангажимента си в момента, когато червено-зелената външна политика и без това се ползва с лошо име, говори за липсата на инстинкт спрямо ГСДП и бившето правителство. Ролята на Германия във войната срещу терора, наличието на информация за транспортите на пленници от ЦРУ, възможното оказване неформално сътрудничество разрушават пасторалния образ на “мирната сила” с маргаритки, затъкнати в дулата на пушките. Геройски съпротивлявала се срещу нападението на САЩ в Ирак, свободюбива в полите на Хиндукуш, умерено войнствена по време на сръбските кланета на албанците в Косово, на страната на праведните в Киото, в Международния наказателен съд в Хага и по отношение на лагера в Гуантанамо – и от всичко сега остава само един ръководен пост в тръбопроводната компания?

Изобщо не става дума за парите и костюмите “Бриони”. Защо пък един екс-канцлер да не печели точно толкова добре колкото и бившите президенти на бордове, защо да не се облича добре? Това, което смущава е липсата на вкус у бившия канцлер. Такъв демонстрира още предшественика на Шрьодер Кол, когато след последния си мандат за малко повече от няколко гроша стана консултант на медийния магнат Лео Кирх, който преди това бе облагодетелстван от добрините на Кол като канцлер. Сега Шрьодер показва на стареца от ХДС, че може да се издигне до нещо повече от консултант. Случай първи: включването на Шрьодер в швейцарското издателство Ринжие бе между другото първоначално уредено от журналиста Франк Майер. По една случайност същият се явява и автор на идеите на Шрьодер за критиката му срещу медиите след изборите, когато канцлерът обвини германските журналисти, че пишели само против него. Случай втори: руско-германският тръбопровод с неговите измерения за около 5 до 10 милиарда евро, с неговото геостратегическо значение през Балтийско море и изобикаляйки 7 страни не е нещо. Без железните ръкавици на Шрьодер и президента Путин нищо нямаше да се получи. Таналожиха тръбопровода в Европа, те набързо-набързо подписаха договора само две седмици преди парламентарните избори. А сега, след изборите, които Шрьодер, както се и очакваше, изгуби, става председател на надзорния съвет на строителството.