Тема на седмицата

През изминалата седмица една от централните теми в германските медии беше пътят на олимпийския огън, протестите срещу тибетската политика на Пекин и призивите за бойкот на Олимпийските игри. Дали едно спортно съревнование е чак толкова важно и дали трябва да се използва за правене на евтина (и не толкова евтина) политика – тези въпроси остават без отговор. Факт е обаче, че медиите в западния свят категорично наложиха темата като особено важна. Германският седмичник Ди Цайт избира

един аспект, който косвено засяга и България

Някогашни полски дисиденти пуснаха обяви в четири вестника, след като светът научи как е било потушено въстанието на тибетските монаси. В обявите се казваше: „Няма да пия кока-кола и няма да купувам адидас, ако тези концерни не оттеглят спонсорството си за олимпийските игри в Китай”. Отдолу следват подписите на десетки поляци, които навремето са се борили срещу диктатурата в своята страна. Те са се прицелили в една много уязвима точка на съвременните концерни: съвестта на потребителите.

Тибет се превръща в нарицателно за потисничеството срещу народите

които се бунтуват против могъщата диктатура. Държавите от Източния блок добре помнят тази мъчителна съдба от времето на Студената война. Когато полският профсъюз Солидарност се надигна срещу потисничеството, съпричастието на международната общност беше огромно, макар че политиците – особено тогавашните германски социалдемократи – изглеждаха малко като парализирани.

Независимо дали става дума за бунта на монасите, за революциите в Украйна и в Грузия или за членството в НАТО – когато работата опре до патос и окуражаване на демократизацията, тогава Нова Европа придобива контури. Поляците бяха първите, които застанаха на страната на Оранжевата революция в Киев. На срещата на високо равнище на НАТО в Брюксел Германия и Франция блокираха приемането на Грузия и Украйна, а това възмути повечето източноевропейци.

Не е случайно, че тъкмо поляците и чехите са начело. При едните борбата на Солидарност се е превърнала в част от националната идентичност, при другите същата роля играе интервенцията на Съветския Съюз преди 40 години, когато беше потъпкана Пражката пролет.

Подкрепата за Тибет е почти равнозначна на морален национален дълг

Още през 1990 година някогашният дисидент Вацлав Хавел покани Далай Лама в Прага – непосредствено след избирането си за президент на Чехословакия. В момента от всички източноевропейци единствено словаците и унгарците се въздържат от символични жестове в подкрепа на Тибет. Словаците – навярно защото страната им се отдели от Чехия без никаква борба за свобода. Унгарците пък от шест години са под управлението на социалистическо правителство, което провежда реално-политическа, а не идеалистична дипломация. Министър-председателят вече планира посещението си в Китай, макар че преди това все пак и парламентът трябва да даде становище. В Полша всички министри от либерално-консервативното правителство вече заявиха, че няма да посетят Олимпийските игри. Един вестник излезе с приложение – тибетския флаг за всички читатели, а списание Тжигодник Повшечни призова полските спортисти по време на олимпиадата да се закичат с емблемата на профсъюза Солидарност. Борбата за свобода от осемдесетте години сякаш продължава.