Тема на седмицата

Напрежението в Зимбабве продължава. И продължава да бъде една от централните теми в коментарите на медиите. Близкият до Католическата църква германски седмичник Райнишер Меркур призовава германската канцлерка Ангела Меркел да използва влиянието си в Южна Африка, за да помогне на демократичната кауза в съседно Зимбабве. Вестникът подхваща една история от седмицата, за чийто благоприятен изход ключова роля изигра и епископ Рубин Филип: провалената оръжейна доставка за Зимбабве.

Един англикански проповедник и една германска банка поне засега предотвратиха най-лошото.

Диктаторът Робърт Мугабе не получи ново оръжие, с което навярно щеше да хвърли страната си в кървава гражданска война. Германската банка Кредитанщалт фюр Видерауфбау нареди да се конфискува товарът на един кораб в пристанището на Дърбан, Южна Африка. А епископ Рубин Филип успя да прокара в съда решението, че товарът не може да бъде транспортиран и по суша до съседно Зимбабве. В тази история се бламираха две международни сили, които с удоволствие се представят за гаранти на африканската стабилност, докато всъщност работят срещу нея. Китай, откъдето идва стоката на въпросния „срамен кораб”, за пореден път показа истинското си лице на нов колонизатор на Черния континент. В ламтежа си за суровини Пекин приема и геноцида в Судан, и международно изолирания диктатор Мугабе в Зимбабве, когото снабдява с боеприпаси.

Трудно е да си представим по-безцеремонна политика за прокарване на собствените интереси.

И едва когато усетиха, че световната общественост ги поставя в лъча на прожектора си, комунистическите властници в Пекин наредиха на кораба с оръжието да се прибира обратно у дома. Аферата засяга още по-тежко южноафриканския президент Табо Мбеки. Той изобщо не възрази срещу доставката на оръжие за Зимбабве. И защо ли да възразява? Та нали в съседната страна изобщо няма криза, както заяви Мбеки след последната си среща с Робърт Мугабе. Така южноафриканският президент осигури на деспота допълнително пространство за маневриране. Вече от три седмици Мугабе не разрешава да се оповестят резултатите от президентските избори. Верни на режима му съдии дори наредиха ново преброяване на гласовете от парламентарните избори в онези секции, където Мугабе губи. Не е нужна кой знае каква фантазия, за да си представи човек какво ще излезе от повторното преброяване. Западът просто няма право да остава безучастен наблюдател на този фарс. Трябва да увеличи натиска – върху Мугабе, но най-вече върху южноафриканския президент Табо Мбеки. Бледичкият Генерален секретар на ООН Бан Ки-Муун едва ли ще бъде в състояние да го стори, обаче германската канцлерка Ангела Меркел, която има добри контакти с Претория – сигурно. Защото, за разлика от Зимбабве, Южна Африка има какво да губи: доброто си име на международната сцена.