Тема от германския ежедневен печат на 21.6. 2008

Вестник Майн-Ехо от Ашафенбург пише :

"Чуе ли човек Ангела Меркел, ще остане с впечатлението, че шикалкавенето се е превърнало едва ли не в коронна дисциплина на европейската политика. Също като при някое слабо представяне на националния отбор. Започва едно скубане на коси, едно самовглъбяване и проверки на всичко отново и отново. после обаче идва следващият мач и въпросът отново застава пред нас все така конкретен и ясен : Кого да изкараме от игра. С две думи : напред не може да се върви със караници и мечтания, а само ако сме в състояние да направим и следващата крачка. Подобен прагматизъм е нещо твърде важно. Тук обаче, изпускаме из очи това, как да превърнем европейската идея и единение в сърдечно желание на мнозинството."

Щутгартер Цайтунг смята, че дори на ирландците да бъде отпуснато още допълнително време за размисъл и търсене на изход от ситуацията, на практика за ЕС няма алтернатива на втория опит :

Защото новият европейски договор трябва да бъде ратифициран от всичките 27 държави-членки на общността. Това е абсолютно задължително. Правителството в Дъблин обаче не може да постави на ирландците същия въпрос, на който те през юни отговориха с "Не" за повторно гласуване през есента. Все пак в началото на идната година ирландците ще трябва да изяснят позициите си. Те не могат да очакват, че останалите 26 партньори ще се съгласят да приемат блокада на общността за неограничен период от време."

Дармщетер Ехо по същата тема отбелазва:

"Критиците не бива да ругаят единствено ЕС. Общността може да работи добре само, ако нейните граждани имат воля и желание да се информират. В това отношение обаче, нещата са крайно неблагоприятни и то не само в Ирландия, където много млади хора гласуваха против договора за реформи, а мнозинството от избирателите чисто ипросто игнорира референдума. На някои граждани им се иска, нещата да са по- прости, но европейското единение на 27 държави трябва постоянно да бъде жустирано, така че да остане в равновесие. Последната криза за пореден път показа,че без хората , Европа не представлява нищо."

и накрая отзив от Бонския Генераланцйгер, който вижда в срещата на върха в Брюксел и нещо обнадеждаващо:

"Зачитане на изборния резултат на зеления остров, разбиране за чешкото ръководство, което не може да си позволи и с дума да породи впечатлението, че може да предреши изхода на конституционната проверка в Прага или пък да я представи като маловажна - това беше пробивът. Съюзът се е сплотил по-силно, отколкото неговите противници биха желали."