Теми в германския печат от 25 февруари

По темата за проведените вчера избори в Хамбург излизащият в Хаген "Вестфаленпост" коментира:

Хамбургчани явно обичат християндемократа Оле фон Бойст. Червено-зелена коалиция, каквато желаеха социалдемократите в този град със статут на провинция няма да има. Лявата партия няма реалистични шансове за участие в коалиционно правителствот. Изборите в Хамбург не подсказаха шансове за принципно нови възможности. Във всеки случай лидерът на социалдемократите Курт Бек не може да тълкува резултатите от изборите като вот за неговата партия.

По същата тема "Кьолнер щадтанцайгер" посочва:

Изборите в Хамбург създават възможност партиите да преодолеят политическата си самоблокада. Следващата стъпка в тази насока може да бъде предложение на Християндемократическия съюз към настоящата кметица на Франкфурт Петра Рот в Хесен да бъде сформирана коалиция от християндемократи, свободни либерали и зелени или пък голяма коалиция. Социалдемократите и зелените трудно биха отказали подобно предложение. Така християндемократите ще спечелят преднина за по-дълго време. Но дали хесенските социалдемократи мислят тъй стратегически, е доста съмнително.

Изборите в Хамбург дават повод на "Франкфуртер Рундшау" да прогнозира:

Очерталата се сега ситуация има връзка с експанзията на Лявата партия в западните провинции. Сформирането на парламентарно мнозинство при наличието на пет партии става по-трудно и кара големите партии да търсят нови стратегии. В Хамбург за пръв може да се сформира коалиционно правителство от християндемократи и зелени, в Хесен - от социалдемократи, Лява партия и зелени. Ако страната не иска да потъне в скуката на големите коалиции, трябва да се търсят нови опции и политически съюзи.

По темата за военната офанзива на Турция в Северен Ирак "Файненшъл таймс Дойчланд" изтъква:

Има шансове турската сухоземна офанзива срещу ПКК в Северен Ирак като цяло да не доведе до дестабилизация на региона. САЩ във всеки случай поне пасивно подкрепят действията на натовския си съюзник, кюрдите в Северен Ирак реагират въздържано. Правителството в Багдад, което практически и без друго не е в състояние да упражява влияние в северните части на страната, не се намесва в операцията на турската армия. В дългосрочна перспектива обаче кюрдският конфликт в Източна Турция може да бъде решен, ако Анкара позволи на кюрдите по-голяма културна и икономическа автономия. Евентуалното създаване на независима кюрдска държава трябва да си остане утопия. Няма политически и икономически причини да се подхранват подобни надежди у кюрдите в Анадолия. За мирно решение, както и да изглежда то, е безусловно необходимо обаче едно, а именно ПКК да се откаже от съпротивата.