Теми и мнения от германския печат на 12 май 2008 г.

По първата тема "Франкфуртер алгемайне цайтунг" коментира:

Включително и повечето критици на Буш не желаят Америка да се грижи вече само за себе си. Упреците са насочени главно към това, че при управлението на Буш Вашингтон прилага погрешно и контрапродуктивно властта си. Интервенцията в Ирак дава, за съжаление, не малко доказателства за това. САЩ трябваше да заплати самовлюбеността си с много убити американски войници, със силно накърнен авторитет и огромни дефицити в държавната хазна. Но същевременно да се упреква Буш, че не се борел достатъчно за човешките права в света, е нелоялно. Големите моралисти на световната политика, европейците не биха си изцапали ръцете в Афганистан или Ирак. Европейският съюз вероятно и до днес би продължил да осъжда ужасния диктатор Садам и талибаните, най-дълбоко, разбира се.

Излизащият в Нойбранденбург "Нордкурир" изтъква по същата тема:

Вчера в Месеберг в Бранденбург се виеше буря от прах, само че не с ясни заклинания на злото по света, не, този път това бяха капризите на природата. Но природният феномен, предизвикан от сушата, някак си добре подхождаше на визитата на Буш. Дори само външнополитическата равносметка на неговото управление показва, че смяната на властта във Вашингтон вече отдавна е наложителна. От второстепенно значение е при това дали наследникът на Буш ще се казва Барак Обама или Джон Маккейн. От Буш вече никой не се интересува, очакванията са насочени към онзи и онова, което ще дойде след него. Прави са онези, които предричат, че нещата могат да тръгнат само към по-добро.

"Меркише алгемайне", излизащ в Потсдам" посочва:

Няма основание за самодоволство на родна почва. Походът на Буш в Афганистан е международна мисия с мандат на ООН, а що се отнася до тъй нареченото оръжие за масово унищожение в Ирак, Германия до последния момент не беше съвсем сигурна, че такива няма, да не говорим за това, че много важни погрешни сведения относно съществуването на такива в Ирак, бяха дадени от германските тайни служби. Буш претърпя не успех, не защото свали от власт Садам, а защото започна войната в Ирак, без каквато и да било концепция за това какво трябва да се направи след свалянето на Садам. Равносметката са хиляди убити и истинска икономическа криза.

По повод 60-та годишнина от валутната реформа и изграждането на социалната пазарна икономика в Германия излизащият в Берлин "Тагесшпигел" пише:

Никой не може да предложи истинска алтернатива на социалната пазарна икономика. А как би изглеждала тя? Социална икономика, която дава на всички и взема само от неколцина, каквато се мержелее пред лидера на Лявата партия Оскар Лафонтен? Или държавна икономика, при която правителството определя твърди заплати и твърди цени? Тъкмо германците знаят, че подобни модели не струват. Че пазарната икномика не е чак толкова лоша, че тя преди всичко може да се реформира, сочат статистиките. Милион и 700 хиляди хора са получили работа през последните две години. От 1950 г. насам надницата е нараснала шест пъти. Оптимистите дори смятат, че ще се подобри положението с пълната трудова заетост. Нека си спомним, че само до преди пет години Германия минаваше за "болника" на Европа.