Теми и мнения от германския печат

В коментарните колони на вестниците днес преобладават международни теми, с акцент върху резултатите от президентските избори в Сърбия и така наречения "супер вторник" на предварителните избори в Америка. По първата тема в "Ханделсблат" четем:

И след преизбирането на Борис Тадич за държавен глава пътят на Сърбия към Европа едва ли ще бъде праволинеен. Сърбия трябва да развие нова перспектива, за да се издигне над историята си. Това ще бъде най-важната задача пред Тадич. Само ако успее да поведе политика на национално помирение и да намери начин за взаимодействие с министър-председателя Кощуница, само тогава Сърбия ще намери не само вътрешен покой, но и ще бъде в състояние да формира конструктивно сътрудничеството си с ЕС. От своя страна Брюксел би трябвало да се възползва от изгодния момент, като подплати половинчатите си жестове към Белград с конкретни дела. Тогава ЕС ще убеди и скептиците сред населението на Сърбия.

"Кьолнише Рундшау" отбелязва:

Европа въздъхна с облекчение при вестта за преизбирането на Тадич; той получи най-сърдечни поздравления от всички - по изключение съвсем непристорени. Това, че на европейските ръководители им бе спестена необходимостта да трябва да си имат работа с националиста Николич, е наистина повод за радост. Няма значение, че може би не един и двама в Брюксел са спекулирали, че до очертаващата се независимост на Косово щеше да се стигне може би по-лесно, ако с вота си за Николич сърбите бяха сигнализирали, че и без това не им пука особено за европейската перспектива.

Сходна позиция заема и коментаторът на "Брауншвайгер Цайтунг":

Похвалата от страна на германското правителство бе така еуфорична, че сякаш чухме шума от падането на камъка, който тежеше на душата на германскикте политици. Естествено, че има повод за радост, но дайте все пак да не преувеличаваме. Главният проблем за сближаването между Белград и Брюксел си остава бъдещето на Косово. В близките дни се очаква парламентът на населения предимно от албанци регион да обяви официално независимостта на Косово. Как ще реагират сърбите на тази стъпка? Дали албанците ще съумеят да се насладят на победата си без да наливат масло в огъня?

А ето и определено скептичното мнение на "Ландесцайтунг":

Европа си отдъхна твърде рано. Гласът на сърбите в полза на завръщането в семейството на европейските народи бе твърде слаб, за да оправдае всеобщото облекчение. Едва половината от населението на Сърбия очаква от ЕС подобряване на условията си на живот. Близо половината продължава да се обляга по православна традиция на газовата велика сила Русия. Една така раздвоена нация трудно ще даде на Европа онова, която тя очаква от нея: първо, приемане на факта, че Косово е независимо; и второ, осъзнаване на безумието на великосръбските мераци, свързано със задържането най-сетне на главните военнопрестъпници.

И накрая - манихейският коментар на "Вестдойче Цайтунг", вдъхновен от предварителните избори в САЩ:

Буш разсипа Америка - икономически, дипломатически, военно. Той е символ на сенчестите страни на Америка - надменност, бруталност, аморалност. И леви и десни по света са доволни, че скоро ще се отърват от него. Барак Обама от друга страна е лицето на добрата Америка. Ето че изведнъж отново си мислим за неограничени възможности, за идеали като свобода и човешки права. Обама е олицетворението на американската мечта.