Теми и мнения от германския печат

28 години след въвеждането на лятното време във Федералната република, ние все още не сме свикнали с принудителното превъртане на часовниците два пъти в годината. Щяхме може би да го прием без мърморене, ако валидното от 1996 за целия ЕС разделение на годината на лятно и зимно време действително допринасяше за икономия на енергия. Защото навремето съответният закон бе мотивиран тъкмо с този аргумент. Днес обаче германското правителство констатира, че за икономия на енергия по тази линия не може и дума да става. Затова е крайно време просто да се премахне изнервящото и излишно лятно време. На повечето германци превъртането на часовника отдавна им ходи по нервите. Можем обаче да се опасяваме, че отговорните брюкселски еврократи ще си останат твърдоглаво вкопчени в тази безсмислена разпоредба.

"Билд ам Зонтаг" с едно мнение, което сигурно има привърженици и извън Германия.

Предстоящата среща на върха на атлантическия алианс в Букурещ е повод за следния коментар в "Ландесцайтунг":

НАТО развява байрака без да знае защо. В бившата страна-член на Варшавския договор, Румъния, ще бъде даден стартът на нов разширителен кръг. Но подхождането към руските граници крие рискове не само заради нервната реакция на Кремъл. ЕС и НАТО имат един общ проблем: всяко разширяване без задълбочаване разхлабва солидарността. Това е в интерес на американците, които искат да деградират съюза в оръжеен арсенал, от който при необходимост могат да образуват коалиции на желаещите. Но интересите на Европа налагат промяна в стратегията: ако НАТО иска от колективен отбранителен съюз да се преобрази в глобален проводник на сигурност, не е достатъчно само военните възможности да се нагодят към новите предизвикателства. Необходимо е и в политическо отношение НАТО да се превърне във форум, на които се разработват трансатлантически стратегии.

"Меркише Одерцайтунг" гадае:

Какво може да е накарало президента Буш да не държи повече на изпращането на германски войски на бойното поле в южен Афганистан? Времевата близост до предстоящата среща на върха на НАТО в Букурещ едва ли е просто съвпадение. Там се очаква не само да бъде отправена покана за членство към Албания, Хърватия и Македония, а да бъде открита натовска перспектива и за Украйна и Грузия. Съпротивата срещу прибързания прием на бившите съветски републики се оглавява от Берлин. Буш е за техния прием и може би в замяна на отстъпката си по Афганистан очаква повече гъвкавост от германска страна по въпроса за разширението на алианса.

И накрая гледната точка на "Кьолнер Щадт-анцайгер":

Няма място за фалшиви надежди. Не след дълго темата за изпращането на германскси войски в южен Афганистан отново ще излезе на преден план. И то със същите аргументи и упреци: защо американци и други трябва да гинат в опасния южен Афганистан, докато съюзници като германците се покриват на по-сигурни места?