Теми и мнения от германския печат

Ето първо коментара на "Франкфуртер Рундшау":

Североатлантическият съюз демонстрира, че не е клуб, чиято работа е да казва просто "да" на предложенията от Вашингтон. Съществуват редица обосновани причини приемът на Украйна и Грузия да се отложи за по-късно време. Във вътрешнополитическо отношение те не са зрели достатъчно, а от гледна точка на политиката и сигурността - това би бил най-погрешният в момента сигнал към Москва. Тази етапна победа на стара Европа ще се превърне обаче във финален успех, само ако успее да разсече гордиевия възел на проблема с планирания американски противоракетен щит за Европа и последвалото оттегляне на Москва от масата за преговори по въпросите на разоръжаването. Разумно би било също приемането на цялостна военно-политическа стратегия за НАТО. В това отношение се отличи германската канцлерка Меркел. Според нея тази концепция не бива да се ограничава единствено до военните аспекти, а трябва да включва и мироапазващи функции.

На друго мнение е "Еслингер Цайтунг", където четем:

Когато трябва, страните-членки на НАТО макар и мърморейки застават зад суперсилата Америка и следват нейната стратегия. Вярно е, че президентът Буш не успя да се наложи с опита си да прокара приема на Украйна и Грузия. Но и това ще стане един ден. Атлантическият съюз одобрява изрично и плановете за разполагане на елементи от системата за противоракетна отбрана в Полша и Чехия. Това разбира се сигурно ще предизвика нови търкания в и без това обтегнатите отношения между НАТО и Русия.

Ето коментара на "Зюддойче Цайтунг", озаглавен "Президент без дипломация":

Изведнъж Ангела Меркел се оказа в един по-скоро символичен, отколкото съдържателен конфликт с Джордж Буш. Докато германската канцлерка от месеци насам дава израз на съпротивата си против прибързания прием на Грузия и Украйна, само 24 часа преди срещата в Букурещ американският президент поиска тъкмо това - разчитайки явно, че съюзниците ще изпълнят волята му. Само че не се получи. Буш се сблъска с една силна група в атлантическия съюз. Той бе готов да компрометира важни съюзници, сега ще трябва сам да се чувства бламиран.

Впрочем той лесно ще превъзмогне това, защото върховната му мисия не бяха Грузия и Украйна, а просто егоистичното желание за последен път да разнесе по света посланието на демокрацията и свободата. Буш стори това недипломатично, нещо повече в дух на конфронтация, пропускайки обстоятелството, че последните разширителни кръгове на НАТО протекоха гладко, защото в този процес бе ангажирана и Москва.

Буш обаче не ангажира никого - и се опари.

Отново Германия се оказва в центъра на един сблъсък, който раздвоява атлантическия съюз. Вярно е, че разминаването около Украйна и Грузия не е така драматично, както беше с войната в Ирак, но и сега се повтаря същата схема. Германското правителство все още не се е научило да продава добре аргументите си.