Теми и мнения от германския печат

Колкото и да е популярен повикът към държавата да пресече аномалиите в Германия и противно на широко разпространеното мнение, паричните ексцеси, тоест огромните заплати, които си позволяват босовете на германската индустрия, не са следствие от липсата на законови норми. Какъв е размерът на уместното заплащане - по този въпрос винаги ще се водят дискусии. Във всеки случай държавата трябва да се държи настрани не само от тарифните преговори, но и от преговорите по определянето на заплатите на топмениджерите.

На друго мнение е коментаторът на "Пфорцхаймер Цайтунг":

Щом индустрията е изгубила всякаква мярка при заплащането на своите босове, тогава е редно да се намеси политиката. Откъде накъде обществото ще трябва да участва във финансирането на главозамайващите заплати на топмениджерите? Освен това сме свидетели и на още един абсурд: колкото по-голяма заплата получава един мениджер, толкова повече данъци може да спести. Нима може да се очаква от средния гражданин да проумее логиката на това положение?

А в "Нордбайришер Куриер" четем:

Призивите за намеса на държавата в заплатите на икономическите босове са израз на една символична политика, целяща да се създаде впечатлението за малко повече социална справедливост. Само че справедливост за кого? За данъкоплатеца, за онзи, който получава минимална заплата, за безработния, главата на семейство, ергена, милионера, средния гражданин? Както виждаме справедливостта има толкова много лица, че понякога става трудно различима.

"Мителбайрише Цайтунг" се занимава с проблемите на миграцията:

В нашето общество интеграцията на мигрантите може да успее, само ако човек е сигурен в това, което иска. Това означава преди всичко да осъзнаем, че Германия ще се промени и трябва да се промени. В момента високо квалифицирани млади хора от целия свят заобикалят Германия, защото другаде ги приемат с отворени обятия, докато ние все още се помайваме дали да отворим вратата или не. Крайно време е обаче да си изградим ясна представа, а оттам и политика за подхода към мигрантската тематика. Едва тогава ще успеем да използваме пълноценно възможностите, които имиграцията разкрива.

В продължение на дълги години един баща е държал дъщеря си като сексуална робиня, която дори му родила и няколко деца. Това отвратително престъпление в Австрия е тема на следния коментар в "Шварцвелдер Боте":

Има престъпления, пред чиято жестокост човек просто занемява. Такъв е случаят и в австрийското градче Амщетен. Неизбежно и автоматично човек търси "виновници" - съседи, власти, та нима наистина е възможно повече от две десетилетия никой нищо да не е забелязал? Но както изглежда засега, тъкмо така е било. Явно ще трябва да се примирим с мисълта, че в един малък австрийски град е било възможно един не само перверзен и безскрупулен човек, но и един особено коварен престъпник да опази от погледа на външните хора тайното мазе на своята къща и последните четирима затворника там.