Теми от германските ежедневници на 17.6. 2008

Франкфуртер Алгемайне Цайтунг отбелязва:

Засега никое правителство не отхвърли открито договореното между Берлин и Париж предложение да се продължава процесът по ратифицирането на Лисабонския договор. Все пак някои предпазливо изнесени съмнения и доводи сочат, че ЕС няма да може да се държи така, сякаш в Ирландия нищо не се е случило. От временния провал на задълбочаването на интеграцията в ЕС, няма да остане незасегнато и свързаното с това разширяване на общността. Не е изключено, умората от нови разширявания да вземе и първата си жертва в лицето на Хърватия, която да се наложи да чака много по-дълго докато бъде приета, отколкото е необходимо. Навсякъде се твърди, че Европа няма да пропадне, което, разбира се, е вярно. Само че, континентът преживява серизона криза."

Нойе Рур- Нойе Райн-Цатунг коментира поведението на ирландските гласоподаватели и ангажимента на европейците към общата им кауза така:

"Колкото и да е демократично, все пак е напълно абсурдно, че 862 415 ирландци с тяхното "не" са в състояние да определят изцяло съдбините на половин милиард души. Също толкова нечестно е, да се държи отговорна европейската политика за цялото възникнало отчуждение на национално ниво, породено от различни фактори като цени на енергията, загуба на покупателна способност, орязване на социални блага. За съжаление интересът към политиката спадна като цяло. В очите на мнозина тя е нещо ненужно, та дори отрицателно. Емоциите са станали по-важни от фактите, което пък стимулира критикарството. Така нареченият осъзнат гражданин обаче, ако не вижда и своята отговорност за нещата, сам се лишава от правата си. Ако стойността на политиката се измерва само според това, колко удръжки се плащат месечно, и ако плюскането е на първо място, а моралът- на второ - тогава, всичко е загубено."

Една от основните вътрешнополитически теми на германския печат е обсъждането на възможностите за предсрочно излизане в пенсия и плановете на германските социалдемократи в тази връзка. По този повод "Хайлбронер Щиме" критикува поведението на партията като непоследователно и като израз на предизборна манипулация.

"Не бяха ли социалдемократите онези, които през 2005 г. наложиха пенсионна възраст от 67 години, независимо от всички тогавашни съпротиви? С аргумента, че ако това не стане, парите за пенсионерите са сериозно застрашени. Явно, че това сега вече не важи, независимо, че са минали само три години. Паметта на гражданите обаче не е толкова слаба, че да не си спомнят."

Зюддойче Цайтунг по същата тема отбелязва:

В спора не става дума за това, да се принуждават болни и изкривени хора да стоят край конвейра. Работодателите също не са против това, да има възможности за по-ранно излизане в пенсия. Техният твърдолинеен подход на сегашните тарифни преговори е отчасти тактически ход. Става дума за това, че не бива цяло едно поколение между 57 и 60 години да има повече претенцията да напуска професионалния живот, без да се прави разлика между онези, които повече не могат и другите, които не искат да работят."

Франкфуртер Рундшау съшо критикува поведението на социалдемократите в актуалната дискусия и пише:

"Явно, че ще има възможност за излизане в пенсия и на 57 години, макар, че голямата коалиция в началото на своя живот постигна споразумение, окончателно да изхвърли на бунището икономически безумната възможност за ранно пенсиониране на държавни разноски. Защото тази възможност струва прекалено скъпо и не носи на по-младите предимствата на трудовия пазар, които социални политици, профсъюзи и работодатели едно време им обещаваха. Сега обаче предстоят избори, а социалдемократите губат глсове, затова на бърза ръка се пишат програми, които обещават евенетуална подкрепа.