1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Теми от германските печатни издания

15 март 2007

Терористичната заплаха за Германия, признанията на поръчителя на атентатите от 11 септември 2001 година – това са някои от водещите сюжети в днешните германски всекидневници

https://p.dw.com/p/Au4V
Снимка: picture-alliance/dpa

Федералната република не е застрахована от терористични удари, пише “Франкфуртер рундшау”. Нито една от развитите държави по света не може да бъде сигурна, че няма да попадне под прицела на политически или престъпни насилници. Присъствието на Бундесвера в кризисните райони по света привлича вниманието на терористичните групи към Германия. Това със сигурност не е причина за изтегляне от въпросните кризисни райони, защото това не е гаранция за сигурност, колко висока е терористичната опасност за Германия, пита изданието, и отговаря – със сигурност е достатъчно висока. Но това не е от вчера.

По същата тема вестник “Майн ехо” от Ашафенбург пише, че няма повод за паника. Заплахите са неясни и неопределени. Да обявиш в интернет-послание, че възнамеряваш да извършиш терористичен акт, е далеч по-лесно отколкото да го планираш, подготвиш и изпълниш. Антитерористичното законодателство дава на силите за сигурност всички необходими правомощия да проучват заплахите, да наблюдават подозрителните лица и да действат, когато това се налага. Със сигурност неведнъж досега на органите по сигурността им се е удавало да възпрепятстват терористични атентати. А това доказва, че германия е наясно и се отнася сериозно към подобен тип заплахи. И тя нито е неподготвена, нито е безпомощна в тази ситуация, твърди вестник “Майн ехо.”

Темата за тероризма присъства в днешните печатни издания и по друг повод – признанията, направени от предполагаемия поръчител на нападенията в САЩ от 11 септември 2001 година. Люнебургският “Ландесцайтунг” пише, че въпросното признание на пакистанеца Калид Шейх Мохамед говори повече за състоянието на САЩ днес отколкото разкрива нещо за терористичната организация. Защото САЩ заплашват да се превърнат от страна на закона в страна, която вярва в собствената си безпогрешност. Дори Халид Мохамед да се окаже безбожен убиец, това негово самопризнание няма да върне загубеното доверие в суперсилата Америка. Признания, направени пред военни трибунали и цензурирани протоколи от разпитите не покриват международните стандарти, които трябва да покрива най-силната демокрация в света. Западът има само един начин да излезе достойно от този асиметричен конфликт с една култура на религиозните бойци – като се бори. В тази битка западните демокрации трябва да докажат, че ценностите на свободата и демокрацията, върху които са изградени техните общества, запазват валидността си и тогава, когато те са принудени да сее борят.

Още една оценка за самопризнанията на Шейх Мохамед – от страниците на берлинския “Тагесцатунг”. Може и да е така, както излиза от самопризнанията на Халид, че той стои зад поредица от планирани и извършени успешно или неуспешни атентати. Може дори да се окаже вярно, че той е мозъкът на нападенията от 11 септември, за какъвто САЩ предварително го определиха още след задържането му през 2003 година. Само че, светът никога няма да узнае, дали това отговаря на истината. Защото САЩ сами направиха така, че въпросните самопризнания да не могат да бъдат приети от нито един нормален съд по света, посочва “Тагесшпигел.”

Дълго трябваше да чакаме докато от мелницата правосъдие смели казуса с нацистките символи, пише вестник “Еслингер цайтунг” по тази актуална тема. Върховните съдии от Карлсруе са категорични, че символите на националсоциализма по никой начин не могат да представляват нарушение на принципите на правовата държава. За бъдещи подобни случаи си пожелаваме, да не чакаме толкова дълго за решението на съда, след като много други инстанции вече са се ангажирали с конкретния случай.

По същата тема вестник “Щутгартер нахрихтен” посочва не и без ирония, че който занапред реши да се закичи с някакъв анти-нацистки символ, няма да поеме никакъв риск от съдебно преследване. Ето това се нарича справедливо отсъждане по един справедлив казус, пише щутгартското издание.