Теми от германските печатни издания

Без капчица дипломатически увъртания германската канцлерка обвини руския президент в подкопаване на доброто име на Русия като надежден енергиен доставчик за Запада, пише вестник “Киелер нахрихтен”. Забележките на Меркел придобиват тежест от това, че тя говори веднъж от като председателка на ЕС, който е основният потребител на руски петрол, и втори път – като председателка на Г-8, т.е. на онзи клуб от най-развитите индустриални държави в света, към който Москва от дълго време се стреми да принадлежи. Очевидно това е езикът, който Путин разбира. И той реагира правилно, като нареди на правителството си да разреши сегашния конфликт. Време е да бъде напомнено на Москва, че пътят за сближаването и с Европа преминава през икономическата и политическата надеждност. А с това изглежда, че канцлерката на Германия е намерила за себе си правилната тема за двойното германско председателство през тази година, посочва изданието.

Излизащият в Улм вестник “Зюдвест пресе” пита, къде е сега лобистът за интересите на “Газпром” Герхард Шрьодер, който неотдавна за да оправдае новото си назначение с най-топли думи описа надеждността и сериозността, с които се отнасяла Русия към своите западни партньори? За Германия както и за целия ЕС не бива да има никакво съмнение, че така, както сега Путин наказва Беларус и нейния непостоянен президент, така един ден ако не му хареса посоката той може да започне да изнудва и Европа с енергийните си доставки. Затова може да има само един изход – Европа да намали максимално зависимостта си от Путин и сие, пише този вестник.

И още една оценка – ако досега Путин не се е прицелвал към Запада със своите петролно и газово оръжие, то той не се колебае да ги използва в Източна Европа без да се интересува, какво следва от това за Европа. Това е достатъчно, за да ни изнерви докрай. Защото ако ни заплашва недостиг на петрол и природен газ, тогава няма никакво значение, дали Путин се е целил в нас пряко или косвено.

Беше предвидимо, че когато цените на петрола тръгнат нагоре, отново на дневен ред в Германия излиза въпросът за отказа от атомната енергия, коментира излизащият в Потсдам вестник “Меркише алгемайне”. Въпросът опира до енергийната сигурност, твърдят сега защитниците на атомната енергия. Затова Германия не бива да се отказва с лека ръка от този евтин енергиен източник.

Дюселдолфският “Вестдойче цайтунг” коментира новия филм, който осмива Хитлер така: “Крайно време беше да видим Хитлер като комична фигура. С хумористични средства авторите успяват да разкрият психопатската натура на Хитлер. Да се шегуваш с Хитлер означава, да приемеш наистина за абсурдно една историческа абсурдност. И още нещо означава този хумористичен поглед – най-накрая да бъде прекършена патетичната сериозност, така допадаща на протагонистите на Третия райх.

И накрая две оценки за американската намеса в Сомалия.

Вестник “Генерал-Антцайгер” от Бон пише, че американското въздушно нападение срещу село в южна Сомалия показва колко е трудно на Вашингтон да се поучава от свои предишни грешки. Още в Афганистан се провалиха опитите, то въздуха да бъдат унищожавани укрития на активисти на ал-Кайда или на талибаните. Затова пък често жертви на такива нападения ставаха цивилни граждани. Най-малкото войната в Ирак трябва да е послужила за урок на американците, че една военна победа на струва нищо ако не са спечелени сърцата на хората. Възможно е в резултат на този въздушен удар американците да са ликвидирали един или друг лидер на ал-Кайда. Но заедно с тях са загинали и цивилни ислямисти, а както знаем – не всеки ислямист е терорист. По този начин не се печелят сърцата на хората, но затова пък се затвърждава усещането, че войната срещу тероризма е война срещу исляма.

По същата тема вестник “Файненшъл таймс Дойчланд” посочва, че независимо от всички критики американският президент Буш разширява своята война срещу терора на всички фронтове. От години тази африканска държава, в която цари хаос, е в полезрението на Вашингтон като убежище за различни ислямски екстремисти. От 11 септември 2001 година Буш се намира във война с тероризма. За Сомалия това означава, че винаги, когато попаднат на мушка лидери на терористични организации ще бъдат натискан спусъкът. А за Ирак изводът е, че докато Буш е президент, Америка ще подържи да воюва.