Теми от германския печат

По повод иранската атомна програма Франкфуртер Алгемайне Цайтунг отбелязва:

"Незевисимо от новото предложение на европейците, няма сериозни белези за това, че Техеран може да се откаже от усилията си по обогатяването на уран или поне да ги спре временно, за да си спечели време за нови преговори. Също така очевидно е, че Пекин и Москва не са готови да затегнат санкциите срещу режима в Техеран до такава степен, че да му спрат дишането... Ако светът не желае в бъдеще да е принуден да избира по-малката злина, най-добре е да намери нов подход за тези преговори. Америка, Русия и Китай би трябвало да кажат, какви са били предпоставките за техния съвместен успех по отношение на Северна Корея."

С отстъпките на режима в Северна Корея се занимават редица издания днес. Хамбургер Абендблат отбелязва не без сарказъм, че спирането на китайските доставки на петрол за Северна Корея, по всяка вероятност доста е окрилило тамошното желание за добро атомно поведение. Там четем:

"Най-сериозният проблем обаче тепърва предстои да бъде решен: става дума за контролираното намаляване на арсенала от атомни оръжия, който бедняшка Северна Корея смята да продаде скъпо- и прескъпо. Винаги досега комунистическите властници там са били по-скоро готови да оставят хората в страната си да измират от глад, отколкото те да отстъпят в атомния спор. Какво обаче означават значителните икономически помощи и енергийни доставки, вдигането на санкциите и възобновяването на търговските отношения, след като светът има шанс, да увеличи сигурността си?"

По същата тема Висбаденер Куриир пише:

"Взривяването на една охладителна кула е само малка, символична стъпка към унищожаването на серевнокорейския атомен потенциал. "Любимият вожд Ким Чен Ир ще си остане един от най- ужасяващите човеконенавистници на земята, дори и тогава, когато САЩ задраскат неговата страна от списъка на бандитските държави. Фактът обаче, че един толкова безскрупулен и непредвидим диктатор преклони глава пред икономическия и политически натиск, когато той се упражнява единно от толкова различни сили като Китай, Русия, Япония и САЩ, дава поводи за надежда за международната дипломация."

Ето накрая и доста по-различната позиция на Меркише Алгемайне Цайтунг от Франкфурт/Одер:

"Взривяването на една реакторна охладителна кула в петък имаше предимно пропагандистки характер. Все още диктаторът Ким Чен Ир не е доказал, че има сериозни намерения за разоръжаване. Запазването на властта винаги е било за него над интересите на собствените му гладуващи сънародници. Поради тази причина, сметката, че помощите от хранителни продукти могат да се изтъргуват срещу разоръжаване, изглеждаше наивна от самото начало. По всичко личи, че сега Ким има намерение отново да си вдигне цената. Например като поиска гаранции за сигурност и пълното преустановяване на всички насочени срещу режима санкции. В това отношение най-големи компромиси ще трябва да направят САЩ. В крайна сметка, именно президентът Буш беше този, който едностранно прекрати започнатия от предшественика си Клинтън диалог. С познатите от това последици: по онова време Северна Корея все още не притежаваше никакви атомни бомби, а днес - ги има."