Тенденции в развитието на германската икономика през 2004 година

Представителите на икономиката се оплакват от скъпото евро, от високите цени на петрола и изключително нарасналите цени на суровините. Те налагат по-дълги работни времена само срещу обещанието ,че през идните месеци няма да съкращават работни места и в резултат на всичко това реализират не лоши печалби.

Още през пролетта Германският институт за икономически изследвания в Берлин прогнозира леко оживление. След три години стагнация президентът на института Клаус Цимерман прогнозира ръст на БВП от 1,4 на сто. Основна движеща сила за това обаче беше световната конюнктура и по-специално оживлението в САЩ, а не в германската икономика.Цялото евро-пространство изостава зад САЩ, а Германия е на едно от последните места в рамките на европейските държави. Причините за това според експерта Густав Хорн са следните:

Хорн

"Ахилесовата пета на германската конюнктура си остава слабото частно потребление. Нарастването на доходите на частните домакинства е прекалено слабо за да може да тласне напред иконмиката, и то въпреки предприетата данъчна реформа"

Стагнацията може и да е обективно погледнато преодоляна, но хората нямат доверие и се въздържат от потребление. Затова и призивите на министъра на икономиката Волфганг Клемент за повече увереност с собственити сили и в бъдещето, изглежда не бяха чути. Причините за това изясни президентът на германското индустриално обединение Михаел Роговски:

Роговски

"Задвижващата се световна конюнктура причинява по-силно потребление на суровини, поради което техните цени нарастнаха значително. Допълнителна прочина за поскъпването беше и политическата несигурност в най-важните страни-производителки на петрол. Към всичко това се добави и експанзионистичната бюджетна политика на САЩ, която без съмнение крие рискове. Като цяло обаче може да се очаква, че световното производство ще нарасне значително и моторът на световната икономика отново ще започне да бръмчи."

Световната икономика бръмчи, само Германия пълзи. Защо ли? Защото оживлението в Германия не протича по утвърдената класическа мостра - първо да се активизира експорта, след това фирмите -износителки да инвестират в нови сгради и съоръжения, което създава нови работни места и покупателна способност у населението. То -впрочем - вече показва готовност да изостави самоналоженото ограничение от потребление, макар ,че като цяло вътрешното търсене остава слабо. Густав Хорн от Германския Институт за икономически изследвания пояснява защо:

Хорн:

Потребителите в Германия са дълбоко разколебани от множеството реформи, за повечето от които отделният човек едва ли знае, как и в каква степен ще го засегнат в бъдеще.

На пръв поглед това звучи като странно, като се знае, че спестяванията на германските граждани възлизат общо на 4000 милиарда евро. В действителност обаче реалните доходи стагнират, а и въпросното богатство е крайно неравномерно разпределено в Германия. Освен това гражданите са принудени да правят все по-големи вложения за подсигуряването си на старини - например в допълнителни частни пенсионни осигуровки. Всичко това е пречка пред нарастването на потреблението. Че германците нямат доверие в икономиката, може да се забележи и на борсата. Макар че индексът на акцииет ДАКС се покачва от година и половина насам постоянно, макар и с малко, редица предприятия,които искаха да излязат на борсата се провалиха. Клаус Нидинг от дружеството за защита на германските акционери казва :

Нидинг:

"Всички са извънредно предпазливи. Гледат много внимателно на цената, както и на това, какво е предприятието. С две думи, действат изцяло в стила на популярната тук реклама " Да си стиснат е върховно".

Германците станаха не само по-предпазливи на борсата, но исе въздържат от частно потребление. От седем години насам търговията на дребно непрекъснато се оплаква от преситения потребител. Президентът на германското обединение на търговците на дребно Херман Францен казва даже, че понякога има чувството, че германците по 365 дни в годината празнуват световния ден на спестовността. От подобно въздържане от консумация бяха засегнати някои известни фирми - например концерна Карщат-Квеле, който беше принуден да закрие по-малките си филиали, да продаде свои дялови участия и драстично да намали обслужващия персонал в универсалните си магазини. Съкращават се 5 700 места, аонези, които остават на работа са принудени да приемат реални намаления на доходите си. От огромни съкращения бяха засегнати и предприятията на автомобилостроителя Опел - дъщерна фирма на Дженерал Моторз. И макар, много от тези неблагопиятни развития да се дължат отчасти и на погрешен мениджмънт, това твърде рядко се признава от ръководните етажи на икономиката. Причините за неуспеха обекновено се търсят другаде - в лошите рамкови условия, налагани от правителството или стремежа на профсъюзите да извличат повече увеличения на зплатите за работещите. В същото време на някои големи концерни като Дойче Телеком и стоманения гигант Тисен-Круп се удаде да измъкне от работещите в тези предприятия намаления на заплатите и удължаване на работното врему независимо, че и двете фирми реализират огромни печалби. Това им се удади, вкючително и поради конкуренцията на страните с ниски доходи и заплати от Източна Европа, които бяха приети в ЕС или които кандидатстват за прием. Навсякъде профсъюзите са притиснати до стената със заплахат, че ако не приемат по-дългите работни времена или по-ниските заплати, производствата могат да се изнесат към Унгария, Полша или Чехия, или още по-на изток. Председателят на обединението на германските индустриалци Роговски казва:

Роговски:

"Нуждаме се от по-дълги работни времена. Не просто от по-гъвкаво работно време, а от истинско увеличаване на редовното работно време. В металообработващата индустрия днес има 35 часова работна седмица, ако тя беше 40-часова, това щеше да намали кадровите разходи с 15 %."

Мнозина мениджъри и експерти настояват за увеличаване на работното време, както и за даване на по-голяма тарифна автономия на предприятията, което допълнително ще намали ролята на профсъюзите. По отношение на Източна Германия експерите смята, че тамошната икономика постепенно набира сила, не на последно място и поради огромните инвестиции, направени в инфраструктурата и квалификацията на работната ръка, както и поради по-ниските производствени разходи. Така на практика Източна Германия има добри шансове да устои на конкуренцията на по-евтините страни от Източна Европа.