Тероризмът не бива да принуждава демокрацията към отказ от нейните принципи

След 11 септември в Ню Йорк, 11 март в Мадрид и кървавите атентати , станали на други места по света, гледката вече ни е добре позната. Няма и не може да има оправдание за подобни терористични акции. По това всички са единодушни – не само в Европа и САЩ. Участниците в една конференция на ислямски духовници в Йордания и на друга в Берлин вече потвърдиха този факт. Подобни декларации са важни. Вече е налична и декларация, в която се поема отговорност за деянията от името на Ал Кайда.

И все пак нищо не би било по-фатално, ако след атентатите в Лондон отново започне вълната на подозрения срещу мюсюлманите и ислямската религия като цяло. Подобни генерализирани обвинения и подозрения задълбочават омразата и улесняват демагозите да намират свои последователи ,които тълкуват подозренията като омраза, мерките за сигурност като изолиране, а контролът - като дискриминация.

Без контрол ,разбира се, не може. Само че: До къде да се простира той? И това трябва отново да се дискутира след атентатите от Лондон. Не бива да се забравя факта,че няма система за контрол на този свят, която да може да гарантира пълната сигурност на едно метро като Лондонското, нито пък на всички рейсове, пътуващи из милионния град. Ако се въведат контроли като при самолетите, целият обществен транспорт би се парализирал. Контролът не бива да бъде и пресилен, нито пък да се отнася само до “ обичайните заподозрени” –т.е. пътниците, които имат по-чуждоземен вид. Това ще бъде съдбоносна грешка, защото подобна политика застрашава съвместното съществуване в мултикултурните общества на Великобритания и САЩ и би било равнозначно на победа на терористите.

Те, разбира се, могат да убиват невинни хора, но не са в състояние да спечелят окончателна победа, дотогава, докато демократичният свят не се отказва от своите принципи и стойности – превърнали се в негово завоевание в резултат на вековно развитие и борби.

Примери за отказ от демократични принципи - за съжаление има – например в Абу Гариб, в Гуантанамо или някои тайни затвори в Ирак и Афганистан. Има обаче и сили в свободния свят, които възстават против подобно потъпкване на права и принципи. Тези сили именно следва да бъдат подкрепени. Не само в Европа и Америка, но и в мюсюлманския свят. Защото те се застъпват за правата и свободите на всички хора, без значение към коя религия или раса се числят.