Терористите, които обичат Германия

Те извършват военни престъпления и престъпления срещу човечеството в Конго и същевременно се идентифицират с Германия. Как е възможно това? Живеещата в Уганда журналистка Симоне Шлиндвайн се занимава именно с тази тема. Тя е разговаряла многократно с бойци на "Демократични сили за освобождение на Руанда", съкратено ДСОР. "Много от тях са фенове на Байерн Мюнхен или Щутгарт. Всеки познава Ангела Меркел, а някои отлично говорят немски", разказва журналистката и добавя следното: "Бойците от ДСОР се чувстват свързани с Германия. Президентът на техните милиции им е казвал, че живее в Германия - едва ли не като посланик в някаква луксозна вила."

Името на президента е Игнас Мурванашиака. В края на 1980-те години той пристигнал като стипендиант в Германия и следвал в Бон. По-късно получил убежище заради политическо преследване в родината си. До ареста си през 2009 година той е живял напълно необезпокоявано в Манхайм. Игнас Мурванашиака и неговият заместник Стратон Мусони, който по онова време също пребивавал в Германия, давали указания на терористите в Конго чрез текстови съобщения по мобилния телефон, електронната поща и по сателитен телефон.

В наскоро излязлата книга "Престъпление в Конго - процес в Германия" Симоне Шлингвайн и журналистите Доминик Джонсън и Бианка Шмолце разглеждат един от най-сложните юридически случаи в германската история. В книгата става дума за вътрешните структури на терористичните милиции ДСОР, за геноцида в Руанда през 1994 година, след който хиляди войнстващи хуту бягат в Източно Конго и създават ДСОР. Става дума и за колониалната история на Руанда, която всъщност полага основите на геноцида, след като германци и белгийци постановяват кой е бил хуту и кой тутси.

Кого е обучавал Бундесверът?

Четири години и шест месеца - толкова продължава гигантският процес срещу живеещите в Германия лидери на ДСОР. През септември 2015 година съдът в Щутгарт произнесе присъдите. Мурванашиака е осъден на тринайсет години затвор като тартор на терористична организация, а Мусени - на осем години. Това беше и първата в света присъда срещу членове на ДСОР. Тя стана възможна благодарение на въведения през 2002 година Наказателно-процесуален кодекс за престъпления срещу човечеството. Той регулира тежките престъпления срещу цивилното население, дори ако те са извършени в чужбина.

От германското колониално господство в Руанда до присъдите от Щутгарт са изминали над 100 години. Въпреки това тези две събития са тясно свързани. И след обявяването на независимостта на Руанда, Германия си остава сериозен партньор на правителството хуту в малката източноафриканска страна. Много граждани на Руанда отиват в Германия, за да следват - както са сторили навремето и Мураванашиака и Мусони. Германският Бундесвер пък години наред обучава руандийски офицери. Един от тях е Силвестре Мудакумура. През 1994 година той и хиляди други войнстващи членове не племето хуту избиват 800 000 тутси и умерени хуту в рамките на сто дни. След това Мудакумура бяга в съседно Конго и помага при изграждането на ДСОР. И до днес той е главнокомандващ на терористичните милиции. И днес те тероризират населението и всяват страх и ужас.

Шокиращи свидетелски показания

От свидетелски показания, изчетени в съдебната зала в Щутгарт, научаваме, че анонимната свидетелка от Конго под псевдонима Ц6 е била намушкана с щик в крака и изнасилена, докато завързаният ѝ съпруг е бил принуден да гледа изнасилването. Същевременно петима бойци от ДСОР се гаврили сексуално с 13-годишната им дъщеря. След това терористите отвлекли семейството в джунглата, където държали майката като сексуална робиня. След седем месеца тя успяла да избяга. Събирането на свидетелски показания като тези костват на германския съд огромни логистични и финансови усилия. "Много от точките по обвинението трябваше да отпаднат поради липса на достатъчно доказателства", казва Жералдин Матоли-Целтнер, която е наблюдавала процеса от името на "Хюмън Райтс Уоч".

"Въпреки трудностите с доказателствения материал и разпитите на свидетелите, процесът отправи изключително важен сигнал към ДСОР", казва авторката на книгата Симоне Шлиндвайн. Тя добавя: "ДСОР винаги са смятали Германия за свой партньор или по-голям брат. Процесът обаче ясно и точно им каза: Ние не можем да приемем, че от Германия вие планирате и извършвате престъпления в Конго." След ареста на Мурванашиака и Мусони през 2009 година, в рамките на няколко седмици почти 1200 бойци от ДСОР напускат организацията. ""Демократичните сили за освобождение на Руанда" бяха отслабени, тъй като ръководството им вече не можеше да действа от Германия", споделя Шлиндвайн.

Иде ли краят на ДСОР?

През февруари 2015 година конгоанската армия започна масирана военна офанзива срещу терористичните милиции. Според различни информации, броят на активните бойци варира между 100 и 1500. "Въпреки това ние регистрираме както и преди тежки престъпления. Бойци на ДСОР все още отвличат, изнасилват и убиват цивилни граждани", казва Жералдин Матоли- Целтнер от "Хюмън Райтс Уоч".

В средата на май конгоанската армия успя да залови един висш командир на ДСОР. Симоне Шлиндвайн смята, че в бъдеще няма да има нужда от външен военен натиск поради вътрешните спорове в организацията. "Тя е на път да се разпадне на няколко малки милиции. И вероятно скоро ще настъпи краят краят на ДСОР в Конго", заключава Симоне Шлиндвайн.