“Те са част от нас”

Сред новоприетите в ЕС граждани, които от статистическите служби се броят за българи и румънци и които ще получат свои комисари в Брюксел, всъщност има мнозина, които не са нито българи нито румънци, ами роми - отбелязва австрийският вестник. Или – както в Югоизточна Европа е считано за съвсем нормално да се казва – цигани. Това, че никой не може дори и приблизително точно да каже, колко са те в действителност, всъщност е вече част от самия проблем. При народни преброявания като роми се декларират само няколко стотин хиляди, вероятно обаче те са два и половина до четири милиона. Това е почти толкова, колкото е населението на една средно голяма държава от ЕС от величината на Дания, Словакия или Финландия. Въпреки това романес няма да стане официален език на европейската общност. Също както няма да има и собствен евро-комисар за ромите. Почти неусетно човек е готов да каже, - естествено, че няма да има. А защо всъщност това да е естествено?

Ако искате на узнаете, как живеят циганите в Югоизточна Европа – няма нищо по-лесно от това. Оставате си на кушетката и четете Карл-Маркус Гаус. Или се качвате на колата си и тръгвате да пътувате , като внимателно следите всичко наоколо си. Вие неминуемо ще ги открието – на сигурно отстояние от покрайнините на селата, зад хълма на магистралното отклонение, на някой изоставен фабричен двор, или чисто и просто в някой мръсен изкоп. В повечето случаи пътят до там ще ви укажат части от изтърбушени стари коли или купчини ръждясали електроуреди. Ако е топло, ще усетите миризмата на урина, кой ли изобщо да вдига боклука оттам? Ще видите пушека от огньовете и доста бързо ще стигнете до спонтанното заключение: Подобно нещо не бива да се случва. Не и в Европа. Това е позор. Към това заключение, всеки се отнася по различному. Петер Вестенталер вероятно би се отдал на своите депортационни фантазии – въпросът е да изчезнат – да бъдат откарани нейде с рейсове и влакове – и вероятно няма да е първият, който си го е помислил. Жители на някои съседни населени место обичат да строят стени. Оградите са недостатъчни, защото става дума и за външния вид, а той им се струва непоносим. Местните политици използват богатия репертоар от страхове и омрази, за да печелят избори. Европейски наблюдатели и посланници за всякакъв вид проблеми загрижено клатят глава, обявяват “десетилетие на ромското включване” и дават пари за нови гета, този път – с канализация.

Основният проблем си остава все същият: циганите пак си остават “другите, онова някак си вечно чуждо тяло. Това е самоизмама. Всичко това е Европа. То е част от нас.