Тиранията в Зимбабве

Президентът Робърт Мугабе е символ на деспотизма. От бляскав борец за свобода и герой на африканската независимост той се превърна в диктатор, чийто заложник е целият народ на Зимбабве. Мугабе, който беше водач на партизанското движение срещу колониалното господство на белите, продължи колониалната политика с променен знак, превръщайки я в авторитарна и расистка, с цел да подсигури личната си власт. Ругатните на Мугабе почти винаги са насочени срещу политиката на “белите” – и най-вече на британците и американците, които били довели страната му до провал. Всъщност отговорността за това, че Зимбабве се превърна от образцова страна в бедняшка – носи самият Робърт Мугабе. Той управлява от обявяването на независимостта през 1980 година насам. Неговата безотговорна политика докара Зимбабве в икономически упадък и в международна изолация. Днес там цари най-високата инфлация в света – от 1 700%. 80 на сто от населението в страната е без работа, липсват горива, основни хранителни продукти като хляб и месо, електроснабдяването е пред срив, страната е застрашена от глад, макар едно време да имаше славата на “житницата на Африка”.

Мугабе символизира провалът на Африка – при това страната му имаше всички шансове, след независимостта си, да се превърне в политически и икономически пример за целия континент. В страната днес се простират корупция и шуробаджанащина – на тези два фактора се крепи системата “Мугабе”. До момента хората в страната понасяха всичко търпеливо. Широко разпространен е и страхът пред насилието на режима, както и произтичащата от това дълбока политическа апатия. Задържането и побоя над опозиционния водач Цвангирай обаче биха могли да променят нещо. Засилват се и международните критики срещу Робърт Мугабе, макар африканските съседи на Зимбабве да се въздържат от прекалена острота, което е фатално. Защото само целенасочен и засилен натиск отвън и от управляващият апарат би могъл да възспре тирана.