Тиролец жъне успех в Габрово

Райнхард Швамбергер обмислял дълго дали да се осмели да направи тази не толкова лесна стъпка в своя живот. В крайна сметка обаче той казал “Да” и за щастие не съжалява за взетото от него тогава решение. Бившият технически отговорник в управителния съвет на тиролската фирма “Планзее Тицит Инструмент” закупил през 2000-ната година Габровската фабрика за проектиране и производство на резбонарезни инструменти. Швамбергер, машинен инжинер по образование, бил изпратен още през 96-та в габровското предприятие, където изпълнявал длъжността на технически ръководител в рамките на дейността на тогавашния си работодател Планзее Тицит Инструмент в Габрово. Четири години по-късно, през 2000-ната година, Швамбергер трябвало да се завърне в родния Тирол. Там обаче не го очаквала отговаряща на представите и изискванията му длъжност. Това накарало 49-годишният тиролец да премисли живота си. В резултат на многото размисъл Швамбергер е вече пета година собственик на габровската фабрика за резбонарезни инструменти, в която в момента на закупуването й работили над 300 души. Така започнала българската история на един преуспяващ тиролец.
Габровската фабрика се радва на изключително добро развитие. Оборотът расте годишно с цели 25 процента. Носят се дори слухове, че оборотът за 2004-та година достигнал вълшебната граница от 50 милиона евро. Бившият работодател на Швамбергер Михаел Шварцкопф, също притежател на фабрика в Габрово, не завижда на късмета на сънародника си.
Швамбергер има междувременно 550 сътрудници. Преди няколко седмици той закупил още едно предприятие в отдалечения на 25 километра от Габрово град Трявна. Габровската фабрика за резбонарезни инструменти произвежда годишно пет милиона и половина инструмента. 95 процента от производството е предназначено за чужбина, най-вече за страните от Европейския Съюз. Швамбергер планира отваряне към пазара на Русия и Украйна.
Тиролският инжинер цени предимствата на бизнеса в България. Заплатите са доста по-ниски отколкото в западните държави, земята е евтина, данъците са ниски, казва Швамбергер. Освен това левът е обвързан с еврото, което спомага за конкуретноспособността на стоките. Швамбергер е доволен и от благоприятния инвестиционен климат в България.
Страната не е обаче без недостатъци. Пет десетилетия комунизъм не се забравят толкова лесно, казва тиролецът. Липсват средства, инфраструктурата не е достатъчно развита. Много българи живеят под екзистенц-минимума. Въпреки това хората са оптимистични, което ще им помогне да станат част от европейската общност, обяснава Щвамбергер.
Тиролецът говори български. Той се гордее с това, че като техник той успял да овладее трудния славянски език. Швамбергер живее със съпругата си Клаудия, психотерапевт по професия, и със сина си Рафаел в малка къща в Габрово. За семейството ми не беше лесно да обърне гръб на живота си в Тирол и да се отправи към далечна България. Междувременно се чувстваме обаче много добре тук, казва бизнесменът. Успехът има обаче своята цена – нито в България, нито в Тирол Швамбергер се чувства като у дома си. Но ще свикна, усмихва се той и се захваща за работата си.