Топ-агентката на Хитлер

На 9 февруари 1941 година един автомобил пристига на граничния пункт Нуево Ларедо на границата на Америка с Мексико. Сред пътниците е и една атрактивна блондинка, която се легитимира като американска гражданка. Показва пепоръчително писмо, подписано от Жан Пол Гети, който по онова време е най-богатият човек в Америка.

Граничните служители изобщо не предполагат, че младата жена е всъщност германска шпионка. Нейната задача - да проникне в мексиканските правителствени среди. С вдигането на граничната бариера започва и мисията й, която ще я отведе в леглата на не един и двама влиятелни мексиканси политици. И която ще превърне Хилде Крюгер в най-острото оръжие на нацистите отвъд океана.

Родената през 1914 година в Берлин Катарина Матилде Крюгер е по професия актриса. На 20-годишна възраст получава първата си роля в киното, а малко по-късно решава да промени името си на Хилде. Бързо се намират и поклонници, един от които е самият министър на пропагандата Йозеф Гьобелс, известен с таланта си да открива нови звезди. След като Хилде влиза в личния му списък с протежета, кариерата й тръгва стремглаво нагоре. Следват роля след роля.

Приятелите на шпионката

След началото на войната през 1939 година Хилде напуска Германия и заминава за Холивуд. В световната столица на киното тя не успява да пробие - английският й е твърде лош, актьорските умения - също. Затова пък тя оставя трайни следи във висшето общество на Лос Анджелис. След като германският консул я представя на един от най-знатните германци в Америка - Герт фон Гонтард, наследник на пивоварната Будвайзер - Хилде Крюгер тутакси започва любовна авантюра с него. Наемът на жилището й плаща обаче един друг неин почитател - Жан Пол Гети, петролен магнат и един от най-богатите хора в света по онова време. Днес знаем за него, че е бил горещ привърженик на идеите на Хитлер.

В продължение на една година Хилде пътува между Холивуд и Сейнт Луис, където Гонтард притежава няколко пивоварни. Роля във филм така и не получава, но затова пък играе на друга сцена - изпълнява ролята на агентка. През 1940 година тя е вербувана от германското военно разузнаване. След като Англия влиза във войната, Германия внимателно следи всяко действие на приятелите на Лондон отвъд океана. Гестапо и военното разузнаване имат за задача да установят промишления потенциал на САЩ и да следят всяко по-голямо придвижване на военни части. Тъй като за германците става изключително трудно да се движат свободно из САЩ, за център на операцията е избрано Мексико - заради неговата слабо охранявана обща граница с потенциалния военен противник.

В началото на 1941 година Хилде Крюгер се хвърля в нощния живот на Мексико сити, където атрактивната блондинка бързо бива забелязана. Привлекателната й външност, както и някои други нейни умения й отварят вратите на висшето общество в мексиканската столица. Скоро Хилде се запознава с държавния секретар на финансовото министерство, а малко по-късно и с един от силовите министри. Става дума за вътрешния министър Мигел Алеман, който пада изцяло в плен на младата германка. Нищо чудно, като се има предвид, че атрактивната блондинка владее до съвършенство изкуството на прелъстяването. Министърът й осигурява жилище в един от престижните райони на мексиканската столица и почти всяка вечер я посещава у дома.

По това време Хилде Крюгер вече е следена изкъсо от американските служби. В техните доклади се казва, че вътрешният министър обикновено пристигал в жилището на Крюгер към 23 часа вечерта. Тръгвал си не по-рано от 4 часа сутринта. Хилде е забелязана също в компанията на един от най-влиятелните мексикански генерали. Поддържала е контакти и с външния министър на страната Езекиел Падия. Скоро връзката й с вътрешния министър дава първи плодове - по негово разпореждане са издадени стотици входни визи, благодарение на които в Мексико са внедрени около 300 германски шпиони.

Последната среща с Хилде

По същото време стотици тонове суровини напускат страната в посока Германия, а германски подводници превозват контрабандно през Панама тонове живак и петрол, които се товарят в мексиканското пристанище Веракрус. Повечето държавни чиновници и политици, замесени в контрабандния канал, са познавали Хилде Крюгер.

След нападението над Пърл Харбър през декември 1941 година американският Държавен департамент решава да информира мексиканските власти за шпионската мрежа на нацистите. Мексиканското правителство получава списък с 24 имена на агенти, сред които е и Хилде Крюгер. В писмото на Държавния департамент вътрешният министър Мигел Алеман е определен като проводник на германските интереси в Мексико. След натиск от страна на САЩ Крюгер и десетки други нацистки шпиони са задържани през март 1942 година. Малко по-късно Хилде успява да се измъкне на свобода - благодарение на връзките на вътрешния министър, с когото тя има любовна афера.

За да предотврати екстрадирането си от Мексико, Хилде набързо се омъжва за Начо де ла Торе - внук на някогашния мексикански президент Порфирио Диас. През 1946 година бившият й любовник Мигел Алеман е избран за президент на Мексико, а Хилде междувременно е успяла да омагьоса друг влиятелен мъж - "Захарният крал" на Куба Хулио Лобо Олавария, с когото Хилде заминава за Испания. През 1958 г. тя се появява на екрана - с роля в една швейцарска комедия.

Последните сведения за бившата нацистка шпионка са от един документален филм, озаглавен "Тайната мрежа на нацистите в Мексико". В него Ида Родригес, приятелка на Хилде от годините й в Мексико, разказва за последната си среща с нея, състояла се в жилището й в Ню Йорк. След това следите на Хилде Крюгер се губят завинаги - тя изчезва безследно. Някои източници твърдят, че бившата шпионка починала през 1991 година на път за родината си Германия.