Трагедията на хората в Ивицата Газа

Който не го е видял със собствени очи, той не може да си представи положението на палестинците в Ивицата Газа. Повече от 1,5 милиона хора живеят на едно парче земя, колкото територията на германския град Бремен: без собствени ресурси, без източници за вода, откъснати от външния свят вследствие на израелската блокада. Те са обградени от една почти непреодолима стена. Ако някой излезе оттук, това става обикновено със завързани ръце и очи, натоварен на израелски военен камион - на път към някой от затворите в Израел.

За останалите Газа е само затвор. Откакто преди две години властта там бе завзета от движението Хамас, Ивизата Газа е напълно отрязана от външния свят. Тогава върху територията бе наложена такава строга блокада, каквато досега не е изтърпявала и най-гадната диктатура. Допускат се само храни и медикаменти, отпускани от международната общност. Спешно необходими суровини, строителни материали и всевъзможни неща от ежедневието, като хартия, батерии или резервни части, не влизат повече в Газа.

И което е още по-лошо: почти нищо не излиза. Стоки, произвеждани в Газа, залежават на границата. Отдавна са спрели работа малките шивашки ателиета, които изнасяха продукцията си в Израел, или селяните, които през Израел изнасяха цветя и зеленчуци за Европа. Безработицата в частния сектор възлиза на 70 процента. За младежите в Ивицата Газа, а това е половината от населението там, това означава не само бедност и ограничения, но и пълна липса на перспективи.

Тази година Израел чества 60-та годишнина от основаването си. За палестинците тези 60 години означават загуба на отечество, изгнание, живот в бежански лагери, а от повече от 40 години и окупация на Западния бряг и Ивицата Газа. Светът е длъжен най-сетне да сложи край на трагедията на палестинците. Това е възможно, само ако Израел вдигне блокадата и влезе в преговори с избраното правителство на Хамас. Това е възможно, само ако бъдат възстановени достойнството, правата и бъдещето на палестинците.