Трудните отношения между Китай и Япония

Злодеянията от Нанкин са връхната точка на бруталния унищожителен поход на японците в Китай. 300 000 китайци са убити само за 6 седмици. Десетки хиляди жени са били систематично изнасилвани, много от тях в специално създадени за целта войнишки публични домове. 82 годишният Му Сифу по онова време е на 14 години и лично е преживял зловещите гледки:

Му:

Всичко беше покрито с трупове по улиците, по реките също плуваха тела на убити хора. Виждал съм, как хора бяха безразборно посичани, сред тях и много деца. Чувах виковете на онези, които бяха погребани живи. От тогава мразя японците и днес все така силно, както преди 60 години” –казва той. Му и неговата жена Ли живеят днес с пенсия от общо около 70 евро на месец. Повечето от жертвите на престъпленията в Нанкин така и никога не са получавали обезщетения. В мирния договор от 1952 година Мао Це Дун се отказва да иска репарации от Япония. Даже и след като отношенията между двете страни се нормализират, трябваше да минат още 20 години, докато се появат първите съдебни искове за обезщетения на жертви пред японското правосъдие. Едва в началото на 90-те години някои депутати в Китайския народен конгрес започнаха да окуражават жертвите на престъпленията в Нанакин да подават искове за съдебни обезщетения. Ако някой се беше опитал в по-ранни години да подаде подобен иск пред японско съдилище, китайското правителство и само щеше да се намеси и да възпре ищеца, за да не се усложняват двустранните отношения.. Но и исковете от 90-те години остават без успех. Японските съдилища ги отхвърлят един след друг като се позовават на следвоенните договорености и отказа на Китай да поиска репарации. Претенциите за обезщетения са не на последно място и средство за натиск срещу японското общество и правителство, за това, че се опитват да омаловажават миналото.

Само че, същото може да се каже в еднаква степен и за Китай. Там липсва всякакъв елемент на съжаление за престъпленията спрямо жертвите на културната революция, които са милиони. Затова пък в Нанкин беше създаден мемориал за възпоминание – и то цели 50 години след престъплението. Китайските учебници също са изпълнени с пропаганда от най-чист тип, а цели покеления деца и младежи са отраснали с анти-японски филми. На повечето от тях така и не е станало известно, че преди 10 години тогавашният японские премиер Мураяма се извини на Китай за военните престъпления на своята страна. Днешната китайска младеж не знае почти нищо за японската история или проблемите на двустранните отношения. Това се дължи на силната китайска пропаганда. Китайското правителство се възползва от народния гняв за свои цели. То демонстративно търпи антияпонските демонстрации, за да придава тежест на своите исканията към Токио. Твърде опасна игра, защото лесно може да излезе извън контрол. Дали комунистическата власт в страната все още контролира положението, ще стане ясно на 4 май. За този ден са определени нови демонстрации, свиквани чрез интернет.