Трудният компромис с мигрантите

По пътя към широката коалиция бе преодоляно поредното препятствие: в сряда ХДС, ХСС и ГСДП успяха единно да се наложат въпреки острата съпротива от страна на опозицията. Преговарящите взеха решение по един много сложен, но и много оспорван въпрос, засягащ определена група хора, потърсили убежище в Германия. От август нататък месечно в Германия ще могат да пристигат до 1000 членове на семействата на мигранти, на които страната е предоставила субсидиарна защита. Освен тях, в Германия ще бъдат пускани и т. нар. "тежки случаи", за които обаче се поставя граница от по-малко от 100 на месец.  

Всеки бежанец ли е жертва на преследване?

Тук е редно да изясним нещо. Хора, които са станали жертва на политическо преследване в родината си, имат право на убежище в Германия. Записано е в германската конституция. Но дали всеки, чиято родина е затънала във война и мизерия, е политически преследван? Има и много хора, които бягат, защото се страхуват от евентуално преследване в бъдеще. Или защото гражданската война сама по себе си представлява заплаха. В Сирия това определено е така. И това никой не може да го отрече.

През есента на 2015 година в Германия пристигнаха хиляди хора - предимно от Сирия. Включително и защото се беше разчуло, че впоследствие и семействата им могат да дойдат в Германия, стига един член вече да е пристигнал в страната. Действително през август 2015 германското правителство бе решило точно това. Тогава броят на бежанците в страната скочи драстично. Настроението се промени. И скоро беше съгласувано, че решението за събирането на семействата на бежанците ще бъде отложено. До днес.

Сега то отново трябва да влезе в сила. Само че преговарящите от ХДС, ХСС и ГСДП решиха да поставят цифрата 1000 като таван за пристигащите месечно роднини. Да, за засегнатите това решение все пак е по-добре от нищо. Само че от етична гледна точка то не е съвсем правилно. Много от семействата и сега са разделени от години. Повечето експерти казват, че интеграцията е най-успешна, когато членовете на семействата са заедно. Учудващо е, че християнски ориентираните ХДС и ХСС се вълнуват твърде малко от настоятелните призиви на германските църкви за изработването на възможно най-щедри правила в тази връзка.

Цифрата 1000 е всъщност пример за типичен политически компромис. Особено ХСС и ГСДП имаха остри противоречия по този въпрос: докато ХСС беше против събирането на семействата, социалдемократите се вкопчиха упорито в този казус, тъй като искаха да докажат нещо на своите привърженици. А именно: че могат да се наложат над ХСС.

Обмислената политика изглежда другояче

Като цяло темата "събиране на семействата на бежанци" е добър пример за хаоса, който германското правителство създаде със своята бежанска политика и в който сега стъпка по стъпка трябва да бъде въдворен ред. Първо беше щедрото обещание, което сирийците приеха с благодарности, после отлагането на решението, а сега компромисът с ограничения прием на семейни членове.

А всъщност упорството на социалдемократите се дължи най-вече на факта, че нейните 400 000 членове накрая ще трябва да кажат своето ДА за широката коалиция. Нещо, което те няма да направят на драго сърце. 

Планираната и обмислената политика изглежда другояче. Макар взетото решение сега да е лъч надежда за засегнатите бежанци.