Трудни времена за нелегалните имигранти в Италия

Черни къдрави коси, слабо лице, притеснителна усмивка. Азиз е египтянин и живее от две години нелегално в Милано. Сам. Семейството му обитава барака в покрайнините на Кайро. Брат му е на 20 години, сестрите му - на 13,14 и 15 години. Най-голямата се омъжила през лятото и пратила снимки:

"Само веднъж съм плакал досега - през този ден", казва Азис. Семейството му липсва и затова веднъж седмично той им се обажда по телефона. "Майка ми ми казва, да съм се прибирал, защото

Италия не е вече добро място за живеене

разказва Азис. Той обаче е решил да остане, защото иска да постигне целта си: да работи на запад, за да подпомага семейството си в Египет.

Дошъл в Италия преди две години заедно с баща си и брат си. Заради влошеното си здраве баща му се върнал обратно в Египет. Братята останали - без право на престой. Припечелвали от ден за ден - на строежа, в селското стопанство:

"За кратко време сменихме поне десет работи. Понякога ни лъжеха с парите, а често нямахме и какво да работим", разказва Азис. През февруари по-големият му брат - Али, бил спрян от полицаи, връщайки се от работа. Поводът: на централната гара била нападната и изнасилена жена. Извършителят, по описание на пострадалата, бил северноафриканец. Така Али попаднал в участъка. Жената казала, че той е невинен, но полицаите поискали да видят документите му. Али, който нямал документ за право на престой, попаднал в миланския център за репатриране на имигранти, обграден от

телена мрежа и наблюдателни кули

През двете седмици, в които го разпитвали, Али не издал брат си. По това време Азис работил като мияч на чинии в един ресторант. Печелил по 30 евро на ден. Работил по пет дни в седмицата, както никога досега:

"Можех да пращам на семейството ми 200-300 евро", разказва Асиз гордо.

Само че щастието му траело кратко. Собственикът на ресторанта се стреснал от проверките, извършвани все по-често, откакто на власт е дясно-центристкото правителство на Берлускони:

"Правителството е виновно"

"Това правителство е виновно за това, че ни се затварят всички врати и нямаме никакви шансове", казва отчаяно Асиз. Въпреки това той е решил: няма да се върне обратно в Египет. Почти не излиза на улицата, за да не го заловят. Стои пред телевизора в двустаен апартамент, който си поделя с още петима други нелегални имигранти.

Той вече не вярва, че ще получи нова работа или пък разрешително за престой. Рано или късно ще трябва да се върне в Египет. Само че е решил да се върне с пари и затова пести. Тези, които е заделил на страна, все още не стигат.