Трудностите, които изпитват африканците при получаването на входни визи за страните от ЕС

Според опита, придобит от монзина африканци, държавите от ЕС при издаването на входни визи залагат основно на два принципа: сплашване и тормоз. На хартия условията за издаване на туристически, работни или бизнес-визи, изглеждат по-безобидно. Да вземем за пример Германия: в повечето случаи е достатъчна поканата-декларация от германски гражданин, последните три извадки от банковата сметка, потвърждение от работодателя и/или доказателство, че кандидатът за виза редовно си плаща социално-осигурителните вноски и има здравна осигуровка. Германия и съседите й, по този начин искат да осигурят, туристът или студентът след изтичане срока на престоя му, да се завърне отново в родината си. Ала на практика тези изисквания създават предимно затруднения. Например – банковите сметки. Дори в северно-африканските страни като Алжир или Мароко едва една трета част от населението разполага със собствена банкова сметка. А и дума да не става за изискваните от някои европейски страни минимални суми. Съизмерено с условията в Германия, германски гражданин, който иска да следва в САЩ, би трябвало да внася по разплащателната си сметка по около 6 до 7 хиляди евро месечно, да има златна кредитна карта, да може да предостави парична гаранция в размер на 200 хиляди евро и освен това да докаже, че родителите му, му дават всеки месец по 1500 евро. Ако германецът след това остане на работа в САЩ, 200-та хиляди евро от гаранцията остават в полза на държавата.

Ала не банковите сметки и гаранциите са единственото голямо препятствие по пътя към ЕС. Особено в страните от черна Африка голяма част от населението работи без документи и без трудов договор. В много от тези страни не повече от 10-20% от трудещите се плащат социални осигуровки, за което те самите най-често не са виновни. А който работи като полицай, учител или лекар в здравно заведение и без това не може да получи виза за Европа, тъй като получава твърде малко пари.

В сравнение с други европейски държави Германия се ползва с относително добро име. Напоследък се множат оплакванията на африканци, че консулствата на редица страни от ЕС изобщо не предоставят на кандидатите за виза шанс да подадат молби. Затова пък особено в южните страни от ЕС очевидно процъфтява бизнесът с подправени документи. Твърди се, че за 1500 евро в определени испански консулства се продавали визи за Европа.

В резултат изострянето на правилата за издаване на входни визи води дотам, че мнозинството африканци и магребинци не могат да пътуват легално до Европа. Това е също една от причините, германски дипломати под сурдинка да признават новите правила за абсурдни, тормозещи и вредни. Който пристига от определени западно-африкански страни може да бъде безкрайно умен и амбициозен, но ако е същевременно и честен, никога не може да следва в Германия. Това е в сила също така за хора на изкуството, интелектуалци и бизнесмени. Който има връзки, познава опитни фалшификатори на документи или се числи към богатите два процента от населението на страната си, има късмет. За останалите по принцип има само едно възможно разрешение: да си стоят у дома или да се стремят към брак с европеец или европейка.