Турските генерали - спирачка за реформите?

Последователното провеждане на реформи може да проправи пътя на Турция към ЕС. Тук страната се натъква обаче на сериозна вътрешна съпротива, най-вече от средите на турските военни. Съдът в Анкара започна да гледа делото срещу профсъюза за възпитание и наука. Иска се забраната на тази организация, която е съсловно представителство на близо 100 000 турски учители, защото в статута си тя настоява за въвеждането на други езици, извън турския в училищното обучение - като под това се разбира кюрдски.

Процедурата за забрана на профсъюза идва много изненадващо, защото още през миналата година турският парламент прие закон, с който разреши, в частните училища да се въведе кюрдския език. Даже и турската държавна телевизия ТРТ междувременно излъчва предавания на забранения преди език.

Пълно с противоречия е и онова, което се случва с кюрдската правозащитничка Лейла Зана. Турският касационен съд отмени присъдата от 15 години затвор срещу нея и още трима други кюрди , след като вече бяха излежали по 10 години. Турски съд за държавна сигурност през 1994 година осъди четиримата бивши депутати, поради това, че подкрепяли дейността на забранената кюрдска работническа партия ПКК. През 2001 година Европейският съд за човешките права в Страсбург постанови, че процесът срещу тях не е бил справедлив. След решението на турския касационен съд за отмяна на присъдата, делото ще бъде водено от начало. Още отсега обаче Лейла Зана е застрашена от друго наказателно дело: Турската главна прокуратура я обвинява, че след пускането и на свобода тя била говорила на кюрдски език пред различни митинги и публични събирания и пропагандирала сепаратистки идеи. Иницианор на новото съдебно дело срещу номинираната за нобелова награда за мир кюрдска общественичка е заместник- началника на генералния щаб на армията Илкер Базбуг. Миналата седмица той отправи критика спямо съдебните институции в страната, че проявявали прекалено снизходително отношение към кюрдските правозащитници.

Според мнозина наблюдатели, съдебният процес срещу учителския профсъюз вероятно също е организиран по поръчение на турските военни. Правителството на премиера Реджеп Таип Ердоган се опитва да намали влиянието им, но тази борба за надмощие, която се води предимно задкулисно, все още не е преключила. Според Абубекир Сайдам от Международния център за човешките права на кюрдите със седалище в Бон, турские военни са действителните управници в Турция и то още от основаването на Рупубликата. Те няма доброволно да се откажат от част от властта си, а по-скоро ще се опитат да саботират влизането на Турция в ЕС - смята същия експерт.

Съдебният поцес за забрана на учителския профсъюз също е част от премерването на сили между между реформаторските сили и противниците на реформите в Турция. Процесът беше отложен за 60 дни, в които на профсъюза е дадено време да задраска от статута си нежелания текст за въвеждането на обучение на кюрдски език. Ако профсъюзът не го стори - го заплашва забрана и принудително разпускане.