Турско правителство с ограничена трайност

Експерти и политици твърдо очакват, че Конституционният съд ще забрани Партията на справедливостта развитието поради анти-светския и характер. Дали това може да бъде избегнато чрез създаването на нова партия - е също толкова неясно, колкото и бъдещето на премиера Ердоган, смята изданието. Колко субстанция има в слуховете за предстоящата забрана е трудно да се провери, също както и източниците на тези слухове, които остават неназовани. От председателя на Конституционния съд се чу само, че решението ще допринесе за засилването на "демокрацията, светския характер на държавата и правовите принципи". В това изказване всеки може да вкара онези интерпретации, които сам пожелае. Килич е от онези четирима съдии, които бяха назовани още при президента Тургут Йозал - човек, който беше благосклонно настроен към религията. Останалите седем съдии са посочени от Ахмет Недждет Сезер, който е твърдолинеен кемалист.

Лоши изгледи

Самият факт, че обвинението беше допуснато за разглеждане без нито един глас против, за мнозина наблюдатели вече означава, че Партията на справедливостта и развитието не я очаква добра съдба. Партийният лидер Ердоган настоява главно за бързо произнасяне на съдебното решение. Той отхвърли възможността да се променя конституцията с цел да се затрудни забраната на партията. По всяка вероятност ПСР ще се откаже и от обжалвания, които да проточат делото. Предполага се, че съдебното решение ще излезе най-рано през юли, дотогава Ердоган е като с вързани ръце.

Съдебен преврат?

Дали евентуалната забрана на партията и съдебното сваляне на правителството, наричано от ПСР-преврат, ще доведе до държавна криза, не е ясно. В подобен случай конституцията предвижда предварителни избори в рамките на три месеца. Ако ПСР сметне, че има добри шансове да получи много гласове под друго име и отново да стане най-силната партия, тя вероятно моментално ще започне предизборна кампания. Наблюдатели обаче посочват, че само Ердоган е в състояние да обединява различните крила и сили в партията. Без него тя рискува да се разпадне.

Богат опит

Забраната на партии и свалянето на правителство има дълга традиция в Турция. От основаването на републиката общо 26 партии са били забранявани, четири пъти армията в ролята си на пазител на конституцията е прогонвала правителствен ръководител. Последната подобна атака беше срещу Неджметин Ербакан през 1997 година. В този случай Европейският съд за човешките права обяви забраната на неговата Партия на благоденствието за правомерна, тъй като отделни нейни лидери гледаха на насилието като на легитимен начин за прокарване на политика - нещо, което е несъвместимо с европейските демократични представи. По отношение на случая с ПСР Европейската Комисия вече ясно подчерта, че разглежда нещата по друг начин. Според нея, евентуална забрана би имала негативни последици. Страните-членки тогава би трябвало да обсъдят наказателни мерки срещу Анкара, включително и пълното прекратяване на преговорите за членство.