Турците и кюрдската дилема

Турция сервира на света две драматични истории, една от които е вярна, а другата – измислена. Ето първо вярната: Турция е застрашена от тероризма повече, отколкото много европейски страни. Когато един турчин влиза в някой голям магазин или в метрото, той бива обискиран както европеецът на летището. Кюрдската работническа партия (ПКК) и нейните терористични филиали нападат редовно турски курорти, търговски обекти и войници.

ЕС и много европейски правителства са на страната на Анкара. ЕС включи ПКК в списъка на терористичните организации. Много европейци проявяват пълно разбиране за гнева на турците, предизвикан от извършваните от иракска територия акции на кюрдската съпротива. От своя афганистански опит НАТО знае колко неприятно е, че талибаните имат своите бази в съседен Пакистан.

Втората история, която Турция сервира сега на света, е невярна: това е приказката за едно успешно военно нахлуване в Ирак, което щяло да доведе до успокояване на населените с кюрди региони в Турция и до край на кюрдския тероризъм. Защо това е невъзможно може да се научи от опита на други страни, а и от опита на самата Турция.

Две могъщи държави нахлуха в други страни, даващи убежище на реални или въображаеми терористи. САЩ нахлуха първо в Афганистан, а после в Ирак, докато миналата година Израел хвърли армията си срещу Ливан. В Афганистан НАТО с огромни усилия се мъчи да постигне успех; в Ирак и в Ливан суперсилата Америка и свръхмодерната израелска армия претърпяха поражение. А Турция иска сега да смаже ПКК в планините на Ирак?

Онова, което турските политици и генерали премълчават, са двете дузини неуспешни иракски интервенции през 90-те години. Турската армия така и не можа да победи ПКК. Турското военно ръководство премълчава обаче още повече последствията от евентуално нахлуване сега в кюрдските области на северен Ирак. Анкара ще влоши още повече отношенията си с Вашингтон, въпреки разбирането на американците за ограничени бойни операции. ЕС ще замрази преговорите с Турция. Как можем да преговаряме за обща външна политика с една страна, която започва война със съседите си? В Близкия и Средния Изток, където Турция се ползва с името на сериозен посредник, отново ще се чуят обвинения във великотурски милитаризъм. В самата Турция кюрдите масово ще се солидаризират с ПКК; ще щракне терористичният капан.

Как могат ЕС и Америка да предотвратят войната? Що се отнася до последствията от нахлуването им в Ирак, турците не трябва да се съмняват нито за миг. Същевеременно САЩ трябва да принудят зависещите от тях кюрдски лидери в северен Ирак да прекратят подкрепата си за ПКК. ЕС би могъл да извика окуражително на премиера Ердоган: “Давай все така!” – не за дрънкането на оръжие, а по кюрдския въпрос. Разширяването на малцинствените права и стопанският възход при управлението на Ердоган убедиха много кюрди на изборите това лято да гласуват за неговата партия.

Доверието е по-силно оръжие от чифтетата на турската армия и най-добрият начин да бъдат лишени терористите в перспектива от опората си сред населението. Американците в Ирак биха дали мило и друго да имаха този избор.