Турция и ЕС в германските седмичници

Ето, значи, какво ще й се случи на Турция в крайна сметка. Ако не освободи незабавно 17-годишния германски ученик Марко В. , мечтата й за членство в ЕС щяла да се превърне в мираж. Или най-малкото така смята лидерът на християндемократите в германския Бундестаг Фолкер Каудер. Когато кръчмарската политика надигне глава, винаги е най-добре да се съсредоточим върху фактите. Не, засега изобщо не е сигурно, че Маркус В. не е изнасилил 13-годишното момиче, а просто е пофлиртувал с него. Освен това събирането на доказателство по въпроса не е работа на германската преса или на политиците в страната. И не, турското правосъдие се задейства не поради своята германофобия, а в отговор на жалба, подадена от майката на момичето. Жалба за сексуално посегателство, за каквото 17-годишният щеше да бъде изправен пред съда и в Германия. Да, условията в турските затвори са катастрофални, тъй че нека наистина се надяваме, че турското правосъдие бързо ще предаде случая, а заедно с него и самия Марко на германските власти. Колкото до фракционния лидер на християндемократите – с глупавите си изхвърляния той по-скоро навреди на младежа, а на всичкото отгоре пренебрегна и едно основно правило в политиката за защита на човешките права: става дума не за закрила на сънародниците, а за закрила на всички засегнати. Хиляди затворници в Турция страдат от пренаселеността на затворите, от мръсотията и окаяното здравеопазване, а политическите затворници – от престоя в изолатори. И тъкмо това е едно от препятствията по пътя на Турция към ЕС.

Коментира ляволибералният Ди цайт. Консервативният Райнишер Меркур пише за решението на новия френски президент Саркози да изпълни едно от предизборните си обещания, блокирайки преговорите на ЕС с Турция. Вестникът коментира:

В момента няма признаци, че Турция ще се добере до пълноправно членство в обозримо бъдеще. Не е изключено в края на преговорите да бъде установено привилегировано партньорство, което евентуално би удовлетворило всички. Но все още не е предотвратена опасността от открит конфликт между ЕС и Турция. При такова развитие на събитията единственият възможен европейски партньор в ислямското пространство ще насочи вниманието си към други региони. Тъкмо в тази деликатна ситуация Саркози предложи на Анкара утешителна награда – Средиземноморско партньорство. За турците това положително звучи като открита обида. Германският европолитик Елмар Брок с основание пита: нима една толкова влиятелна страна ще се развълнува от перспективата за партньорство с Египет или Мароко? Със старта на преговорите през октомври 2005 година ЕС зададе рамката. А сред последните общи ценности на европейците е и старомодният принцип, че договорите трябва да се спазват. Така че всички, които с основание изискват от Турция стриктно спазване на критериите за членство, трябва да демонстрират и лоялност към подписаните договорености.

Част от коментара в Райнишер Меркур.