1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Турция и кюрдският проблем

11 юли 2007

Турция заплашва с интервенция срещу кюрдските партизани в северен Ирак. Този въпрос е във фокуса на интервюто с проф. Удо Щайнбах, директор на Института за близкоизточни изследвания в Хамбург:

https://p.dw.com/p/BEfF
Проф. Удо ЩайнбахСнимка: picture-alliance / akg-images

Турската армия е нахлувала вече нееднократно в Ирак, оправдавайки действията си с продължаващото съществуване на незаконната Кюрдска работническа партия. Какво би донесла една нова интервенция?

Вероятно нищо съществено. Да бъдат победените кюрдите в северен Ирак не е лесна работа. Но съществува опасност, че един ограничен сблъсък може да се разрастне в по-голям конфликт с част от кюрдското население на Ирак. Мисля, че това не е изключено.

Според турските медии иракските кюрди концентрирали десетки хиляди бойци и бойна техника по границата с Турция. Как тълкувате тези съобщения?

Ако това е вярно, то отговаря съвсем точно на моя сценарий за опасността от разразяване на голям конфликт с необозрими последствия. Би могло да се стигне до една по-дълга война и Турция да се окаже замесена в иракския конфликт, нещо което Анкара досега с голям успех избягваше.

Коалиционните сили в Ирак начело със САЩ харчат всеки месец по 4 милиарда долара в усилията си да стабилизират страната. Но въпреки това не могат да постигнат поставените цели. Какво би могла да постигне тогава Турция, ако реши да окупира трайно части от северен Ирак?

Това ще се окаже една много скъпа авантюра за турската армия, за цяла Турция. Тя ще бъде много скъпа във финансово отношение, а също и с оглед на политическата констелация. Защото аз мисля, че Брюксел няма да преговаря за еврочленство с едно турско правителство, чиито войски са окупирали част от Ирак. Ще възникне съвсем нова политическа ситуация и в самата Турция, с отражение върху поведението на избирателите. Мисля, че ако Турция се окаже окупатор в Ирак, това ще радикализира в националистическа посока част от избирателите на управляващата партия на Ердоган. Нищо чудно армейското ръководство да иска тъкмо това: чрез една военна операция в Ирак да отслаби управляващата партия, като същевременно укрепи националистическите, еврокритичните партии.

Дали последните развития се дължат и на отслабващата воля за реформи в Турция?

Тук трябва да сме наясно, че е налице голяма разлика между правителството на Ердоган и армията. Правителството иска да спечели изборите и да продължи преговорите с Европа. Мисля, че националистическите елементи в армейското ръководство се отнасят много скептично към това развитие. Така че според мен евентуална военна операция в Ирак би била част от вътрешнополитическата игра в самата Турция. С последствията, за които намекнах. Докато Ердоган иска продължаване на реформите, военните и националистите искат да забавят това развитие. Както и ще стане – особено в случай на турска интервенция в съседен Ирак.