Турция на кемалистите

По случай националния празник на страната, турският президент Сезер отказа да приеме жените депутатки, носещи забрадка, и бе разкритикуван за това от правителството. По този начин тази парлива тема отново излезе на преден план. Мнозина в Турция, а това са най-вече убедените кемалисти, се опасяват, че Партията на справедливостта на премиера Ердоган работи тайно за постепенното превръщане на Турция в ислямистка държава. Като пръв пример обикновено се дава пропагандирането на забрадките, а като втори - искането на правителството да промени приемните условия за университетите, така че да се премахне дискриминирането на завършилите специалните ислямски училища. Неотдавна външният министър Джем заяви: " Ислямът и модернизацията не си противоречат...Религиозните стойности и модерният живот не са несъпоставими."

Точно в това се съмняват обаче кемалистите, които макар и да не са на власт, са представени силно в администрацията, правосъдието и армията. За убедените кемалисти, ислямът и модерното развитие са абсолютно непримирими. Първоначалното недоверие на мнозина турци обаче започва да намалява, отстъпвайки място на предпазлив оптимизъм след 11 месеца на власт на кабинета Ердоган. Турските бизнесмени също са доволни от правителството, тъй като то продължи курса на реформи на предишния кабинет и тясното си сътрудничество с МВФ. То се въздържа и от всякаква популистка реторика. Анкара работи също упорито за сближение с ЕС. С приемането на седем важни закона, страната изпълни така наречените копенхагенски критерии на ЕС.

Правителството на Ердоган си позволи да наруши едно важно табу, ограничавайки влиянието на военните: армейските представители бяха изключени от надзорните органи на радиото, телевизията и киното. Начело на Националния съвет за сигурност занапред ще стои цивилно лице, а не генерал. Началникът на генералния щаб Хилми Юзкюк прие тази реформа въпреки силната съпротива в собствените редове. Тъй като Партията на справедливостта е сигурна, че начело в дневния ред стоят вече реформите, бе сформирана върховна министерска комисия от министрите на вътрешните и вънвшните работи, и на правосъдието, която ще координира и контролира хода на реформите.

Известна съпротива срещу реформите има не само сред военните, но и в администрацията и правосъдната система. Тази съпротива се конкретизира в разпоредби, изпразващи от съдържание новоприеманите реформистки закони, или в резки мерки от страна на правосъдието, какъвто бе случаят с обвинението в шпионаж срещу германските политически фондации в Турция. Тези проблеми с право ще бъдат разкритикувани в отчета на ЕС за хода на реформите, който се очаква да бъде обнародван идната седмица.

Впрочем правителството на Ердоган промени коренно подхода на предишните турски правителства към Брюксел - то действа много по-спокойно и уверено. Критиката от ЕС не се възприема вече като обида по адрес на Турция и турците, а като коректив и ориентир в съответната проблематика. Така например е налице пълно разбиране спрямо проблемите, които Германия има с евентуално турско членство в ЕС.

По повод посещението си в Германия, премиерът Ердоган, за пръв път в турската история, се срещна с представители на турски правозащитни групи и ги помоли да дадат конкретни идеи и предложения за подобряване на положението с човешките права в страната. Този подход не само прави добро впачетление в чужбина, но би могъл да допринесе и за реален прогрес в тази сфера.

Турция изживява дълбоки икономически и политически промени, които срещат одобрението на преобладаващата част от населението. Противниците на турското членство в ЕС - както в страната, така и в чужбина - са в отстъпление. Те ще се проявят отново и ще получат подкрепа, ако в края на 2004 Брюксел отхвърли искането на Анкара за започване на преговори за членство.