Турция трябва да прояви разум и сдържаност

Турция отново се превърна в сцена на кървав терор, упражнен от групи, отцепили се от кюрдската работническа партия ПКК. Насилието отново беше оправдано с уж политически цели: отново беше искано освобождаването на задържания преди повече от седем години водач на ПКК Абдулах Йоджалан. Това искане предявиха поне онези, които бяха заложили своите бомби в Истанбул, Мамарис и Анталия.

Жертвите : невинни местни хора и нищо неподозиращи чуждестранни туристи. Изборът на мястото за атентати сочи, че са били предпочетени икономически важни места, които по чувствителен начин засягат туристическия бранш на Турция. Посрещнатите през миналата година 20 милиона чуждестранни туристи са били най-големият източник на чужда валута за турската държава. Защото туристи, които изпитват страх, си търсят нови цели за пътешествия. След спора около карикатурите, избликът на ново насилие в Близкия Изток и птичия грип вече беше отбелязан значителен отлив на туристи от турските курорти. Затова яростта и призивът на турците към държавната власт да прояви ответно насилие – са разбираеми реакции на фона на всичко това.

След последните експлозии отново става ясно, че няма разлика между кюрдските терористи и ислямските атентатори-самоубийци, които държат света в напрежение. Всички те имат същата тактика, за да реализарт своите, уж политически цели : те внасят нестабилност и безпокойство сред обществеността, подклаждат паника, поляризират обществото, да не говорим за икономическите загуби и не на последно място за отслабването на демокрцията и правовия ред. Тези цели на терористите не бива да намират благодатна почва за развитие – нито в Турция, нито където и да било другаде. Затова турската държава трябва да реагира на актуалното терористично предизвикателство с разум и сдържаност. |Обявяването на всички кюрди за терористи, безразборното прилагане на военно насилие в кюрдските региони или полицейските и юридически мерки срещу инакомислещи интелектуалци никога досега не са носили резултати и няма да ги донесат и в бъдеще. Една република, която иска да се присъедини към ЕС, трябва да е в състояние да прояви толерантност и спрямо критичните гласове от собствената страна. Тя не бива да се впуска в необмислени действия, само и само за да задоволи желанието на население за успокоение.

Забранената и в Германия кюрдска работническа партия ПКК и отцепилите се от нея формирования - от една страна – трябва да усетят цялата строгост на закона в правовата държава – чрез задържанеи осъждане на наказуемите деяния пред редовни съдилища. От друга страна обаче е крайно време и в най-отдалечените и социално запуснати региони на Анадола най-сетне да се приложат спешно необходимите политически и икономически реформи. Това изисква да се разчупят местните феодални структури, така че едрите кюрдски земевладелци да не могат повече да заместват съдебната, зоконодателната и изпълнителната власт и да подлагат на експлоатация хилядите безимотни кюрди.

Навсякъде по света терористите набират своите последователи сред онези млади хора, които са останали без надежда за добро образование, работа и бъдеще. В Турция има достатъчно подобни млади хора. Безработицата до 70% в населените предимно с кюрди региони на Анадола, създава индивиди, които търсят своето спасение в редиците на нелегалните организации, защото доверието, което са имали към държавната власт - по една или друга причина – е безвъзвратно пострадало.