Тур де Франс

В момент на най-голямата беда Тур де Франс възприема ролята на фронтовак.Най-мощното оръжие е самото състезание .И като символ на съпротива това състезание си продължава като че ли нищо не се е случило. Евентуално прекъсване на това фармацевтично шоу би било обаче истинския сигнал , правилното ново начало. В обърканата ситуация доминирана от ежедневни нови съобщения за допинг и разобличени звезди като Александър Винокуров , спортът и самият принцип състезание нямат вече никакъв смисъл щом като зрителите не вярват на никой от участниците , а и самите спортисти помежду си нямат вече вяра един на друг.

Освен това обиколката пропусна големия шанс , не само да отстрани тимът на Винокуров , Астана , но също което би било най-малкото , да отстрани и двамата водачи във общото класиране , тъй като оглавяващият класацията датчанин Михаел Расмусен си играе с правилата , без обаче да ги възприема. Расмусен имаше абсурдни бягания извън границите на човешките способности в надпреварата с испанеца Контадор , които беше клиент на специалиста по кръвни допингови препарати Фуентес. Всеки предчувства , усеща и вижда, че нещо у двамата не е наред. Те обаче продължават състезанието.Обиколката обаче е по-голяма от своите колоездачи. От кого тогава се страхуват организаторите.Дали от евентуални юридически стълкновения с професионалистите ? В крайна сметка такива сблъсъци биха излезли по-евтино отколкото грозящото проклятие от страна на спонсорите. Цялата тази предпазливост , тактичност и непоследователност са указания за слабост , нещо от което обиколката не се нуждае. Така не може да се спечели войната която Тур де Франс обяви сега толкова високопарно.