Търговията с хора в Африка

В Африка търговията с хора процъфтява. Причините за това са бедността, войните и отчаянието. В кризисни региони като източната част на Чад децата и родителите им могат да бъдат примамени много лесно, достатъчно е да чуят, че добронамерени хора са готови да им осигурят образование или работно място. Реалността, обаче, изглежда по съвсем друг начин, казва Виктор Чиняма от африканското бюро на УНИЦЕФ. В Средния Изток, например, ежегодно се търгува с хиляди деца от Етиопия. Чиняма:

“Там много от тях стават домашни прислужници и ние сме сигурни, че децата биват малтретирани и изнасилвани. Отнемат им паспортите и те живеят в един вид отделен затвор. Повечето от тях нямат смелост да се върнат, но дори и да пожелаят да се върнат вкъщи, не успяват, тъй като нямат нито паспорт, нито пари.”

Търговията с хора е печеливш бизнес. Според ООН трафикантите печелят общо 7 милиарда евро годишно – по-доходна е само търговията с наркотици и оръжия. В Африка ситуацията е особено трагична. 49 от 53-те държави от континента признават, че в страната им има търговия с хора. Според предположения на Уницеф, само в регионите от централна и западна Африка годишно до 300 000 деца стават жертви на трафикантите. Виктор Чиняма:

“Най-сензационни са случаите с трафик на африкански деца в западните държави, но не бива да забравяме, че много от децата биват продавани и в границите на самите африкански страни. От селото в града, напр. , където са принудени да проституират или биват експлоатирани по друг начин. ”

Много са и случаите на осиновяване на африкански деца от семейства от западните страни, които са готови да платят прилична сума.

Откакто звезди като Анджелина Джоли и Мадона осиновиха африкански деца, домовете за сираци забелязват огромно покачване на интереса към осиновяване. Във Франция, напр., до където е трябвало да стигнат децата от Чад, през 2006-та са били осиновени почти 5500 деца, 4000 от които от чужбина. През същата година в Германия са били осиновени 4800 деца , една трета от тях са били от чужбина. Тенденцията за осиновяване на деца от Африка, обаче, поражда притеснения у Чиняма :

“Не казваме, че сме против осиновяването в чужбина. Знаем, че някои от децата живеят спокойно и за тях се грижат добронамерени семейства. Според нас, обаче, осиновяването в чужбина би трябвало да е последното спасение, само ако детето няма вече никакви роднини и хората от селото не могат да се грижат за него.”

Според Чиняма, най-важно трябва да е децата да израстнат при добри условия, към това спада и запазването на културната идентичност, по възможност в родната страна. Международни споразумения, които би трябвало да гарантират това, са подписани от малко африкански страни. Но дори и да съществуват закони, те не се спазват.

“Корумпираните служители злоупотребяват с правата си, за да печелят пари. Това, към което трябва да се стремим заедно с правителствата на африканските страни, е да направим процеса на осиновяване по-прозрачен и опростен, за да не излагат децата на опасност.”

Докато това не се случи, търговците на деца няма да срещат особени трудности – поне в кризисните региони, където страните не могат да гарантират сигурността на жителите си.