Удари часът на цивилното общество – цял свят предлага помощта си на пострадалите в Азия

а път да придобие ново разбиране за смисъла на нещата.

След всяко едно природно бедствие настъпва на първо време часът на управляващите. Те се надпреварват да показват съчуствие, да обещават помощи и да дават съвети. По този начин те доказват, че и в кризисни ситуации са способни да изпълняват адкватно длъжността си. Когато огромните вълни цунами заляха дългите крайбрежни ивици в Южна Азия, повечето високопоставени политици от индустриалните държави прекарваха някъде на спокойствие коледната си почивка. Постепенно те разбраха, че този път цивилното общество ги е изпреварило. Многобройни религиозни и неправителствени организации реагираха на момента. Чрез организации партньори в пострадалите региони те предоставиха на жертвите на приливните вълни храна, облекло и лекарства. Оцелелите туристи алармираха моментално роднини и приятели в далечна Европа и предизвикаха по този начин една нова вълна – вълна от дарения, съчуствие и помощ.
След това реагираха и политиците – някои по-бързо, други по-бавно. Кораби, въртолети и самолети, натоварени с помощи, се отправиха към заличените от лицето на света региони. В същото време цивилното общество не прекрати усилията си. Роднини, приятели, съседи и сдружения създадоха многобройни инициативи. По всички телевизионни програми се излъчваха предавания и информации за положението в засегнатите от вълните цунами региони. Медийното внимание накара много хора да бръкнат дълбоко в джобовете си. Най-вече германците, които до този момент са дарили рекордната сума от 200 милиона долара.
Всекидневникът “Уошингтън Пост” определи в своя статия новите енергии, завладяли населението в индустриалните държави, като един вид “непрозрачна, мъглява вълна на глобалното съчуствие”. Това всеобщо чувство е чуждо за един свят, управляван от пари и власт.
“Да придам на помощта си лице” е мотото на една частна инициатива, поставила си за цел да подпомага жертвите на приливните вълни чрез малки проекти. Много са тези, които искат да помогнат не само пасивно – чрез дарения, но и активно – чрез конкретни действия. Да се осъществи контакт с пострадалите, да им се окаже не само материална, но и морална помощ, да им се покаже, че тяхната съдба е изключително важна. Това са – ще кажат някои – наивни ценности. Те обаче обединяват хората по целия свят. Това кара някои оптимисти да се надяват, че хората ще се замислят върху въпроса за какво би трябвало в бъдеще да се използват ресурсите на планетата Земя: за защитата на властта чрез насилие или за задоволяването на елементарни човешки потребности. Удари часът на цивилното общество. Да се надяваме, че ангажиментът, любовта, усилията и хуманитарната помощ ще продължат да церят душевните и телесните рани и след като телевизионните камери се оттеглят от пострадалите региони.