Украйнските мигранти в Полша

В град Кросно например са заети едва една трета от лекарските места. “Пациентите ни ще направят добре, ако започнат да учат украйнски” – препоръчва полу на шега, полу на истина един полски лекар. Украйнските работници и специалисти отдавна вече са част от полското ежедневие. Юстина Фрелак от варшавския Институт по обществените въпроси казва:

“Според най-предпазливите оценки всяка година в Полша идват между 50 и 150 хиляди украйнци, някои говорят дори за половин милион. Оценките са много трудни, тъй като те не идват за една година в Полша, това е едно постоянно движение напред-назад, зависещо от сезона, а и от положението по границата.”

В сферата на домашните услуги и в строителството се наблюдава истинско замесатване на едните с другите: докато поляците си печелят парите на Запад, тяхната работа в Полша се поема от украйнците – казва социологът Мирослав Биеницки:

“Срещнахме такъв пример: полски селянин заминава на работа в Германия. Докато отсъства той назначава един украйнец във фермата си.”

Лида е 35-годишна, разведена, майка на две деца, която от години ходи на работа в Полша. Докато работи, децата са при родителите й – някой трябва да печели пари за семейството, казва тя:

“Визата е валидна за шест месеца. Само че аз мога да остана в Полша само три месеца. Така че като изтекат три месеца аз се връщам в Украйна, а на моето работно място идва сестра ми, която също работи в продължение на три месеца.”

Дългата раздяла със семейството естествено е трудна. Лида би предпочела да има едногодишна виза, но за това й трябва покана:

“Бих дошла за една година, тъй като ми трябват пари за децата. Те свършват училище и искат да следват, а у нас всичко е така скъпо.”

Полската държава си затваря явно очите за черноработниците от съседна Украйна. Не украйнците са проблемът, а поляците, които въпреки безработицата от 19 процента не искат да работят всичко в родината си – казва социологът Биеницки.