Умореният Титан – световната суперсила СЩ през погледа на Тимоти Гартън Аш

Който иска да знае какво е било настроението в Лондон през 1905, нека погледне към Вашингтон през 2005 г.: и там, и тук царствени обноски, грандиозно самодоволство. Чувството, че са пъпа на света и поривът да обяснят всичко, включително и в най-отдалечения му край. Може би пък там да имат нужда от тяхната интервенция. Във всеки случай, трябва да се създава впечатление, че са нужни. Статутът на хиперсила и агресивното поведение на превъзхождащите. Но под повърхността – глождещо чувство на страх, че собственото световно превъзходство може да не е така сигурно, както би им се искало. Тогавашният британски колониален министър Джоузеф Чембърлейн изразява това чувство по следния начин: “Умореният Титан залита под прекомерната тежест на огромното небе, което носи на плещите си.”

Този уморен Титан днес са СЩ. При британците страхът е следствие от войната на бурите, която неочаквано се протака, става все по-кървава и по-скъпа. Малка група въстаници дръзват да се противопоставят на най-мощната армия в света. Англичаните се опасяват от растящите нови икономически сили Германия и СЩ. В собсвената им страна общественият климат се определя от смесица от прекомерно съзнание за сила и социални и икономически проблеми. Онова, което някога е войната на бурите за британците, днес за американците е войната в Ирак по отношение на непредвидимата й продължителност, проливане на кръв и разходи. И тук бунтари дръзват да се опълчат срещу най-голямата военна сила в света. Опасения будят днес новите икономически сили Китай и Индия, а в самите съединени щати създават грижи обществени и икономически проблеми, същевременно американците надценяват значението си в света.

Иракчаните в ролята на бурите на Америка? Нека припомним: през лятото на 1900 г., когато британците смятат, че военните действия по същество са приключени, бурите започват партизанска война, от която британците още две години не могат да си поемат дъх. Тази война те печелят само чрез безмилостна твърдост – твърдост, на която демократична, чувствителна и като цяло все още анти-колониална Америка за щастие не е способна. В края на войната британците имат 450 хиляди войници на територията на военните действия – за сравнение, в Ирак са стационирани 150 хиляди американски войници. Една четвърт от населението на бурите попада в пленнически лагери, мнозина умират в тях. Според неотдавнашно допитване 45% от американците смятат, че е било грешка да се изпращат американски военни части в Ирак, а 54% са убедени, че след войната в Ирак СЩ са още по-незащитени от терористични удари.

Неотдавна бяха изнесени факти, че информациите на тайните служби за притежаваните от Садам оръжия за масово унищожение са били фалшицирани и преувеличени. За европейците това не е новост, но в СЩ тези разкрития не са така добре познати. “Ню йорк таймс” писа също неотдавна, че разходите за войната в Ирак възлизат на над един билион американски долара. Междувременно в Ирак бе приет проект за конституция на страната. Само непоправимият оптимист обаче ще приеме, че това ще донесе мир на страната и в нея тутакси ще се възцари стабилна демокрация с федерални структури. Зад кулисите ислямската република Иран все повече дърпа конците. Във Вашингтон се разказва следния виц: “Войната в Иран свърши – иранците я спечелиха.”

Високите цени на суровия петрол, понастоящем 60 долара на барел, вдигат цените и на нормалния бензин на американските бензиностанции, достигащи до три долара на галон. На европейците това може да се стори евтино, но в СЩ подобно развитие вдъхва ужас. “Високите цени на горивото промениха живота ми”, оплаква се стресиран калифорниец, който пътува всеки ден километри до работното си място. Ако повишаването на енергийните цени не спре, ще бъде застрашена не само все още процъфтяващата икономика на СЩ, ще бъде застрашен и определен стил на живот. Наред с нестабилността на политическото положение в Близкия Изток, цените на петрола се повишават главно и поради неумолимо растящото енергийно търсене на икономически колоси в Азия. Китайците тихомълком подписват пространни договори за доставки на петрол с всяка страна, която е готова на това, независимо какъв е политическият режим в нея. Судан и Иран също доставят петрол на Китай.

Китай и Индия днес са за Америка това, което представляват Германия и СЩ преди сто години за Великобритания. Междувременно Китай е вторият най-голям потребител на енергия в света след СЩ. След Япония той има и най-много валутни резерви. По отношение на валутните резерви СЩ са едва на девето място след Сингапур и малко преди Малайзия. Според някои икономисти ефективният процент на спестяванията в СЩ е равен на нула. Америка не спестява, тя харчи. Американските телевизионни канали бомбардират зрителите си с нескончаем поток от реклами, чието най-важно послание гласи: харчете, колкото може повече. Всичко това не означава, че нещата в СЩ вървят на зле и че още утре тяхната политика ще претърпи неуспех. Световната сила Великобритания продължава да съществува още 40 години след 1905 г. И дори едва след 1918 г. достига до пълен разцвет. По-късно борбата срещу Хитлер струва на страната толкова британска кръв и разходи, че тя губи статута си на световна сила.

Неофициалната империя на СЩ, тяхната мрежа от военни бази, полу-протекторати, както може да се очаква, ще продължи да расте. Както Великобритания по времето на крал Едуард VII, СЩ разполагат с внушителни икономически и технологични ресурси, с невероятна военна сила и привлекателна култура. И те са твърдо решени да останат на върха. Но все едно дали “американското столетие”, започнало през 1945 г. ще продължи до 2045, 2035 или само до 2025 г., неговият край вече се очертава на хоризонта. Ако тези изгледи карат някого да ликува, нека предупредя: принципното преразпределяне на властта между издигащите се и залязващите суперсили в повечето случаи е било съпътствано от големи войни. И освен това, при следващата суперсила положението ни може да стане още по-лошо. Нека се пазим от злорадство. Времената изискват критична солидарност. Неколцина далновидни умове във Вашингтон са на път да очертаят нова стратегия за разработването на международен ред, при който либералните демокрации могат да бъдат защитени и след евентуалния залез на хиперсилата Америка. Издигащи се суперсили като Индия и Китай трябва да бъдат окуражени също да приемат въпросния международен ред. В това би могла да се състои задачата на уморения Титан днес. А нашата – да го подкрепим в осъществяването й.